Екзарх се занимава с народния въпрос от нямай къде, или направо да кажа, защото се намери принуден от Цанкивия лист. В Екзарха убеждения няма, или пък той се намерва в измяна на своите убеждения, за да устрои своите интереси. У Бурмова ум чрезвичайно слаб и във висша степен едностранчив. Той приемъ буквата за дело и тъй пада в открито заблуждение. От боязън (да не кажем от глупост), за да не компрометирова достойнството си и да не развали очарованието, съединено с високата титла Богослов, той се държи и брани съществуващия ред, без да го съображава със съвременния живот и бз да изследва оправдава ли са той от разума.
ПО-ближе до моето въззрезение намерувам аз въззрението на Цанкова, но неговият догматически такт го отблъсква на въз друга страна и достигна до таквизи преивеличени крайности, щото уплаши и почитатели. Цанков не знае за нашата публика, неговитеverve harbare, откровеността на израженията му, плаши читателите, пъди ги; но не по-малко с туй Цанков е искренен. Аз за опозиция, одобрявам я, казвам, дотолко, колкото съществува, за да са очисти от фенерската мъгла, суегерната тиня, владишкия кал и чорбаджийската слама, натрупани в сичките жизнени отношения на българите.
Г. Б-ов са бои за православието и воуражава са за него срещу католици и протестанти, като че са те, що са сторили и струват туй, толкози голямо зло на нас и на черквата ни. Без да отричами сичко от неговото едностранчиво въззрение, ни ще му кажем, че коренът на злото не е там, дето той го показва; той лежи по-дълбоко. Ний са не боим, че българите ще станат католици или протестанти. Не. Ний са боим от следствия други, толкоз по-тъжовни и по-жалостни, колкото по-гибелни. Злото не е сега на ставание и не заплашва занапред да стане, но станалото вече; нас са ни надвесили на ярът на погубата ни. Не го ли е проумял г. Б-ов от по-първите наши статии? Исками да му го кажем по-явно? Нек чува. Повтарями: Българите католици и протестанти няма да станат, но православни няма да останат. Или иначе: Българите ще си останат православни на име, а в същности - безверни...
Вяра тъй унизена пред очите на мислещите; вяра от злоупотребленията на свещенослужителите, докарана тъй в презрение пред набожните, вяра, в която от няманието на проповед масата народна не е оглашена още в нея; таквази вяра по нарицало не са менява, но са напуша.
А както своята (народа, б.м.) не разбира, тъй и от чуждата не проумява...равнодушен към своята остава, такъв и към всякоя друга...И тъй бъдете спокойни от българите колкото за променение на вяра и бойте са повече от ужасните следствия на безверието...
България, 1860
* Това е част от статия, напечатана в няколко броя на вестника на Драган Цанков "България", известен с униатската си насока. През тези години Цанков предприема една от най-смелите диверсии в българската политика - иска съюз на нашата църква с римската с оглед да изплаши патриаршията и руското посолство и да придвижи разрешаването на въпроса за нашата църковно-национална независимост. Както се вижда, Славейков не е бил чужд на мисълта за използуването на това средство. Иначе той не е имал нищо общо с униатската насока, дори малко по-късно (1861 г.) взема активно участие в ликвидирането на униатското гнездо в Цариград. Лично той завежда ръкоположения от папата за български архиепископ Йосиф Соколски в Одеса, един удар, след който униатството практически беше ликвидирано.
Тази статия е характерна за дълбочината и прозорливостта на Славейков като български политически деятел. При появата на първите му политически статии те са правили толкова силно впечатление, че не са могли да повярват в авторството на младия Славейков. Враговете му пуснали слух, че ги пише неговият учител Никола Михайловски чичото на Стоян Михайловски и брат на Иларион Макариополски. Между другото от тази статия може да се получи представа за остротата и езика на възрожденската полемика. Споменатите тук дейци са заслужили деятели на нашето Възраждане и черковна борба: Александър Стоилов Екзарх, редактор на "Цариградски вестник"; Тодор Бурмов от Габровско, завършил Киевската духовна академия, редактор на "Български книжици", теоритик и деятел на движението за нашата църковна независимост, пръв министър-председател на България след Освобождението, автор на ценната книга "Българо гръцката черковна разпра"; Драган Цанков (1828-1911) от Свищов, приел католичеството с оглед политическите цели на черковната борба. След Освобождението играл важна роля в политическия живот на страната, проявил се вече като яростен русофил.