Изработка на фирмен сайт

Razberi.info се посещава от около 1000 - 1200 човека дневно. Искате банер в сайта или рекламна статия? Свържете се с нас на webselo.com/services

Обучение в логически свързана реч

Детският разказ се развива. Децата започват да употребяват по-сложни съждения. У тях се създават умения да използват познанията от околната действителност, да съставят и мотивират сюжета на своя разказ без действено онагледяване, но нагледността е все още важно условие за възпитаване на говорни умения и навици.

 

  1. Първото условие е да се подбере картина съобразно възрастовите групи и поставените задачи. Съдържанието на картината да е достъпно за децата. Сюжетът да е интересен за тях, да буди желание за разглеждане и разказване. Обикновено най-подходящи за съставяне на разкази са картини, които разкриват човешки отношения. Дори и когато на картината са нарисувани животни, децата им приписват човешки качества.
  2. Картината не трябва да е отрупана с много на брой обекти и образи, за да могат децата да осмислят техните взаимодействия, да разберат идейния замисъл на изобразеното.
  3. По форма картините трябва да са художествени, ярки, за да привличат вниманието на децата и да го задържат; да възпитават естетическите възприятия у тях. Тук възниква въпросът и за начина на изобразяване. Прекалено обобщените образи и големите подробности пречат за възприемане на изобразеното и за активизиране на мисленето и въображението у децата. Основното изискване е картината да се отличава с реализъм в изображението, което дава възможност за свързване на думата с представата и понятието. Характерните белези, свойствата и качествата на предметите и хората улесняват свързването на детския опит с изобразеното и затвърдяват представите за околната действителност; съдействат за осмисляне на нравствените правила и поведение.

Следователно както по съдържание, така и по форма, картината трябва да бъде обективно условие, предпоставка за развитие на мисленето и речта в тяхното единство. Същевременно посредством речта се обогатява емоционалната и нравствено-мотивационната сфера.

Методиката на разказа по картина в различните възрастови групи съответства на задачите, които се усложняват по отношение формите на мислене, участието на творческото въображение и логическата памет, проявата на самостоятелност и инициативност от децата при съставяне на разказите.

Разказ по картина в първа група

Програмата предвижда съставяне на къси разказчета по дадено заглавие от учителката с образец или без образец, с употребата на правилно построени кратки изречения. Методическият ход на тези занятия обхваща следните моменти:

  1. Разговор по картината. Провежда се под прякото ръководство на учителката, която извиква интерес и непосредственост у децата към изобразеното на картината. Въз основа на познанията, получени от околната среда, тя уточнява представите на децата и поставя въпроси, чрез които се разкриват елементарните връзки и взаимната обусловеност между предметите и явленията и взаимоотношенията на хората, мотивите в тяхното поведение. По такъв начин не само по-пряк осе свързва думата с представата, но получените представи служат като основа за развитие на съжденията и за тяхното поставяне в логическа последователност. Например при разглеждане на картината Дете храни куче могат да се поставят следните въпроси:
    - Какво виждате на тази картина?
    - Какво прави кучето?
    - Как е разбрал баткото, че кучето е гладно?
    - Къде живее Шаро?
    (В началото на годината с децата от втора група също се провеждат подобни разговори, за да се създадат умения за целенасочено разглеждане на картината.)
  2. Въпросите представляват разгънат план на разказите. А чрез отговорите на децата учителката определя и сюжетната линия на разказа.
  3. План. За да се създаде усет у децата за съставяне на разказ и понятие за него, планът на разказа, по който учителката построява разговора, трябва да е ясен, опростен, без излишни подробности в съдържанието. С оглед на този план тя определя и въпросите към децата, като пряко ги свързва с изобразеното на картината.
  4. При нова задача или при усложняване на изискванията към децата образецът на учителката е необходим. Това внася активност, защото изисква актуализация на собствения опит, използване на проведения разговор по картината и целенасочване на собствения разказ с оглед на дадения от учителката образец. Чрез образеца детето се учи да сравнява, да се ръководи от поставени задачи и да преследва определен дидактически резултат. Занятия, в които няма осмисляне на нова задача – пряка реч, диалог, разширяване на съдържанието и други, се провеждат без образец от учителката, с което се създава по-голяма самостоятелност у децата и те могат да вникнат по-дълбоко в поставените задачи.

Както и в предшестващите разкази, така и при разказите по картина, разговорът се води в сегашно време като основно, а образецът може да се дава и в минало време. По такъв начин се съдейства за осмисляне на опита и за развиване на мисленето, овладяват се разнообразни речеви умения и навици.

През второто полугодие с децата от първа група разговорът по картината може да се води в сегашно и в минало време. В този случай децата започват постепенно да излизат от изобразеното на картината и да включват по-активно своя опит. Разбира се, по съдържание картината трябва да е много близка до детския опит, да извиква непосредствени преживявания. Например при провеждане на разказ по картина на автобус сюжетът на картината обхваща игрите на децата, а не прекия обществен живот на възрастните. Децата с удоволствие насочват вниманието си към картината, лесно активизират своя опит от игрите и с желание разказват по нея. Такава картина може да се внесе в занималнята един ден по-рано и да се разгледа с децата. През време на занятието се поставят следните въпроси:

  • Какво правят тези деца?
  • Кой е направил автобуса?
  • Кой го кара?
  • А кой дава път?
  • Какво правят пътниците?

След разговора, преди да се даде образецът, учителката поставя заглавие на разказа, като го свързва с изобразеното на картината. По такъв начин заглавието се приема от децата, те се чувства участници в неговото измисляне и формулиране. Поставянето на заглавие и насочването на разказа към него създава целенасоченост на мисленето и избирателност на опита. Процесът на свързване на заглавието с разказа е труден, защото децата от първа група още не могат да планират своето изложение. Ето защо заглавието е общо за цялата група и се поставя от учителката.

Преценката е констативна. Тя обхваща конкретните задачи – построяване на разказа и поставяне на изреченията в логическа последователност. Например. Лили разказва на какво решила да играят децата, как построили рейса и колко весело пътували него.

Преценката засяга и всички по-конкретни задачи, които се поставят на децата преди разказа на тяхното другарче. Например „Внимавайте дали ще разберем какво е казало момиченцето на кученцето!“ Поставят се и други по-частични задачи, свързани с ясна дикция, произношение и други.

Разказ по картина от втора група

В началото на годината могат да се провеждат разговори по картини (обикновено по една картина и диапозитиви). Те трябва да завършат с къси разкази, обобщаващи съдържанието на разговорите. Фактически занятията имат характер на дидактически упражнения за овладяване на свързаната реч чрез онагледяване. Интерпретацията на изобразеното на картината и обобщаването ѝ в разказ подготвя децата да съставят разказ по картина с по-сложни задачи в сравнение със задачите в първа група. Например; Съставяне на разказ по картината „Есен в гората“.

Програмен материал. Активно участие на децата в целенасочен, организиран разговор, да използват прости разширени изречения, като употребяват съществителни и прилагателни имена; да участват в поставянето на заглавие; да се уточнят представите им за есенния сезон.

Ход на занятието

Задачата е децата в отговорите си да използват прости разширени изречения.
- Кои животни виждате на картината? (На картината виждаме мечка, зайче и катеричка.)
- Къде се намират те? (Животните се намират в гората.)
- По какво познахте, че те се намират в гората? (По дърветата познахме, че те се намират в гората.)
- Къде е тръгнала тромавата Меца (Тромавата Меца е тръгнала към хралупата си.)
- Защо бяга страхливото зайче (Страхливото зайче бяга от ловеца.)
- Какво прави пъргавата катеричка? (Пъргавата катеричка подскача по дърветата.)

Учителката обобщава, като подчертава, че през есента всички животни се подготвят за зимата и дава образец на разказ по картината в пряка връзка с проведения разговор. Тя поставя на децата задача да слушат нейния разказ и след това да му поставят заглавие.

Образец. Дошла златна есен. В гората листата на дърветата пожълтели. Един ден тромавата мечка тръгнала да си търси хралупа. С дебелия си кожух тя счупила един клон. Страхливото зайче чуло шума и хукнало да бяга. Работливата катеричка надникнала от високото дърво. „Ах, какво страхливо и глупаво зайче!“ – си казала тя. Размахала рунтавата си опашка и продължила да събира жълъди и шишарки за студената зима.

С участието на децата се поставя заглавие на разказа „Есен в гората“. Повечето от предложените са: „Животните в гората, Баба Меца, зайчето и катеричката“.

План-конспектът на проведеното занятие показва, че усложняването на задачите се извършва по отношение на съдържанието на разказите. Ето защо предварителният разговор по картината в началото на годината е по-разгънат и същевременно насочва към редица явления и връзки, които активизират познавателните процеси – мислене, памет и въображение. По-обстойният разговор по картината и образецът на учителката насочват децата към по-богат съдържание, по-типична сюжетна насоченост и мотивираност на сюжетната линия.

За разлика от първа група децата започват активно да участват в поставянето на заглавия. В това ги улеснява предварителният разговор и обосновката на учителката при поставянето на едно задължително за всички заглавия. Вниманието на децата се насочва към връзката между съдържанието на разказа и заглавието. В този етап те главно преразказват образеца на учителката, но това не може да се приеме като просто подражание. В случая децата получават образец за разказ с по-сложни задачи.

В следващия етап децата могат да съставят разкази и след по-кратки предварителни беседи по една или две картини. В предварителните беседи започват да се включват по-пряко впечатленията и преживяванията на децата. Те се учат да разказват по предварително даден план.

Ето и примери за такива занятия:
Тема. Разказ по картината „Около елхата“.
Програмен материал. Да съставят разкази с по-типична сюжетна насоченост, като си служат с по-богат речник, да разказват по даден от учителката план, за да спазват логическата последователност при изложението на съдържанието; да използват повече прилагателни имена и да съгласуват думите по род и число.

Ход на занятието
Децата изпяват песента „Около елхата“. Учителката показва картината и започва:
- На тази картина е нарисувана елхата, за която се пее в песента. Най-напред ще разгледаме нарисуваното на картината, а след това ще съставим разкази по нея…. С какво е украсена елхата? (топки, гирлянди, свещички, звезди).
Учителката обобщава:
- елхата е украсена с цветни топки. На върха ѝ грее алена звезда. По нея висят лъскави гирлянди.
Учителката продължава да поставя на децата въпроси, на които те отговарят:
- Кой е застанал до елхата? (Дядо Мраз.)
- Как е облечен той? (Описва се облеклото на Дядо Мраз.)
- Как са се приготвили децата да посрещнат Дядо Мраз? (Облечени са в различни костюми. Те танцуват пред него.)
- Какво очакват децата от Дядо Мраз (подаръци).

Учителката обобщава:
- В детската градина всички деца са около елхата. Те са облечени като снежинки, калинки, зайчета, пеперудки. Те танцуват, пеят и декламират. Дядо Мраз е много доволен и им раздава хубави подаръци. Сега да измислим заглавието на нашите разкази. От него трябва да разберем кой е празникът на децата от детската градина и колко весело е там.

След поставяне на заглавието се дава следният план:
- Как е украсена елхата?
- Как децата посрещат Дядо Мраз?
- Какво им подарява той?

Този план се напомня преди разказа на всяко дете, за да се създаде по-голяма логическа последователност в речта и да се затвърди усетът за построяване на разказа.

Още във втора група може да се пристъпи към съставянето на разказ по две картини. Чрез двете картини децата се улесняват да разширяват съдържанието на разказа. Същевременно задачите се степенуват и усложняват и в композиционно отношение – децата съставят разказ с една обща фабула. Независимо, че картините са две, те трябва да решат и по-сложна мисловна задача – да съгласуват действията на героите с оглед на общия идеен замисъл на двете картини. Като се имат предвид възрастовите особености на децата от втора група, необходимо е да се подбират картини, които лесно се свързват по съдържание, в които героите са едни и същи, облечени по един и същи начин. На второ място идва методическото ръководене от учителката.

Тема по две картини: Деца правят снежен човек.
Програмен материал. Децата да съставят разкази, като предават съдържанието на двете картини в логическа връзка и последователност; да се затвърди умението на децата да поставят заглавие и при изложението да се ръководят от него; да се осмислят поставените задачи чрез преценка.

Ход на занятието
Учителката показва двете картини и поставя задачата:
- Деца, днес съм ви донесла две картини, да ги разгледаме, а след това ще направите разказ за това, което е нарисувано на двете картини.

Какво правят децата, които са излезли навън? (големи снежни топки).
- Какво ли са намислили да направят те от снежните топки? (снежен човек).
- Как са направили снежния човек? (насочва се вниманието към втората картина. Прави се описание на задружната игра на децата и на снежния човек.)
- Доволни ли били децата? По какво познахте?
- Кога се е случило това, което е нарисувано по картините? (през зимата).
- По какво познахте, че двете картини са зимни?
- Какво заглавие да поставим на нашите разкази, за да се разбере, че децата обичат да играят през зимата („Зимни игри“).
Следва план – къде излезли децата един зимен ден, какво направили и доволни ли са били от своята работа?
Разказите на децата показват, че те постигат по-голям резултат, когато съставят разказ по две картини. Изложението се отличава с логическа последователност и по-добре се спазва планът на разказа. При разказването децата не се нуждаят от образец и допълнителни въпроси.

Разкази по картина в трета и в четвърта група

Във връзка с възрастовите особености на децата задачите на свързаната реч се усложняват. Развитието на логическото мислене изисква нови форми на работа. Децата от трета и четвърта група не само участват в поставянето на общо заглавие, както във втора група, но и в зависимост от идейния замисъл на своя разказ самостоятелно измислят заглавието и го свързват с изложението. От тях се изисква да осмислят съставките на разказа като логически неделими негови части, да упражняват самоконтрол и взаимен контрол помежду си във връзка с овладяването на съзнателна контролирана реч; да съставят разкази не само по непосредствено изобразеното, а и във връзка с него да използват личния си опит, своите впечатления и преживявания от познати литературни произведения, за да внасят по-голямо творчество в собствените си разкази.

Тези задачи изискват и друг методически подход. Важно е преди всичко формулирането на въпросите, които трябва да поставят детето в проблемна ситуация; то да решава достъпни задачи, като включва в разказа наред с изобразеното на картината и личния си опит.

Нагледните средства са само емоционален и интелектуален стимул в развитието на логическото мислене, логическата памет и творческото въображение. Чрез въпросите по наблюдаваните картини децата се насочват предимно към словесно решаване на поставените им задачи. По такъв начин чрез методическия ход на занятието при построяването на сюжета се формират творческите способности.

Методическият ход на разказа обхваща беседа по картината, поставяне на заглавие и планиране на разказа; оценка на разказите и осмисляне на задачите от децата. Чрез него се създават условия за проява на самостоятелност и инициативност у децата, което е тясно свързано с по-високата степен на развитие на познавателните процеси. Следователно в трета и в четвърта група са необходими похвати, чрез които се развива логическото мислене и творческото въображение.

Разказите чрез нагледни средства още от трета група придобиват творчески характер и в тях е налице и обобщение и конкретизация на опита.

На първо място картината е предпоставка, която създава обективни условия за решаване на по-сложни задачи за умственото развитие на децата. Изискванията към изобразеното поставят въпроса за сюжета и за начина на неговото разкриване (излагане) в разказите на децата. Във връзка с изобразеното децата построяват сюжетната линия по разнообразен начин, като много от тях различно използват собствения си опит, включващ знания и речеви умения. С оглед на тези задачи в занятията се работи по две или повече картини. По-важен е фактът, че докато при децата от 4-годишна възраст те се придвижват за разгръщане на сюжетното действие чрез онагледяване, тук се подбират така, че да поставят по-пряко децата в проблемна ситуация. А тази задача изисква картините да нямат пряка връзка помежду си. Връзката се създава от детето чрез неговата умствена и словесна активност.

Разбира се, по-важно е второто методическо изискване – начинът на възприемане на изобразеното чрез предварителната беседа. Чрез беседата се избягва сюжетната определеност на действието, извършва се анализ на дадената случка и децата се насочват към разнообразие при решаването на словесната задача. Въпросите не засягат отделни подробности, свързани с описание на сюжетното развитие на действието. Те се отнасят до идейния замисъл на картината, за да може всяко дете по свой начин да го предаде в разказа си. Освен основните въпроси могат да се поставят и по-частни, които се отнасят до някои подробности или до описание на облекло и природна картина.

Например при съставянето на разказ по картината „Случка в гората“ на децата могат да се поставят следните въпроси:
- Къде се намират тези деца?
- Какво е времето?
- Защо децата са в гората?
- Какво се е случило с тях?

Разказването по две картини е допустимо, когато чрез тях се усложнява задачата – да се разкрие от децата общият идеен замисъл на изобразеното в двете картини. Например при разказ по две картини (първата – деца отиват на реката; втората – кучето тегли нещо от водата) на децата се поставят въпроси, които обхващат изобразеното на двете картини:
- Къде отиват тези деца?
- По какво познахте, че те отиват на реката?
- Какво се е случило?
- Кой е помогнал на момчето?

След тези въпроси на децата се дава примерен план, по който те планират своя разказ. В плана се включват основните въпроси от беседата. Например:

Къде са тръгнали тези момчета?
Какво се е случило?
Кой е помогнал на едното момче?

Това помага на децата да осмислят съдържанието на своя разказ, като поставят в единство изобразеното на двете картини.
Преценката обхваща умението да се постави заглавие, да се свърже то със съдържанието, да се внесе разнообразие в разказите; умението да се описва природна картина.
По такъв начин картината в трета група служи като основа за възпитаване на речеви умения, свързани с развитието на творческите способности у децата.

В четвърта група по принцип се поставят същите задачи, но естествено е тяхното постепенно усложняване във връзка с по-високите възможности на децата от 6-7-годишна възраст – развитието на логическото им мислене, във връзка с тяхната подготовка за училище. По-типично е „излизането“ от изобразеното на картината и включването на по-богат опит, на по-богат активен речник. Освен това речевите умения и развитието на мисленето позволяват да се изисква описание на обстановката като фон на случката в разказа. В разказите си децата използват пряка реч, преобладава преизказно наклонение и употребата на сложни съставки и сложни съчинени изречения.

Следователно разказът по картина в четвърта група се провежда при по-голяма активност на познавателните процеси. Чрез въпросите „Къде отиват тези хора?“, „По какво познахте, че отиват на разходка“, „Защо са весели“ и други децата решават по-сложни задачи, внасят по-голямо разнообразие в съдържанието, описват не само природната картина, но и психологическото състояние на героите.

В занятието могат да се покажат и две картини. Тогава действието е по-регламентирано, но същевременно децата се насочват да обединят сюжета с оглед на психологическото състояние на героите и общия идеен замисъл на двете картини.

Например – първа картина: деца берат цветя, наблизо се виждат къщи, втора картина: манифестация на трудещи се ,с тях вървят деца.

В този случай картините не могат да се обединят механически – децата са набрали цветя и отишли на манифестация. Чрез беседата се разкрива какъв е празникът, как участват децата (берат цвета за манифестацията и за украса вкъщи), настроението на трудещите се (пеят песни, носят цветя, скандират, доволни от своите трудови успехи), участието на децата и тяхната радост и гордост, че родителите им са получили ордени и различни награди за своите трудови постижения.

В четвърта група чрез внасянето на повече картини се цели да се усложнява още повече ситуацията, формулировката и решаването на задачи. Например при съставяне на разказ по четири картини се поставят следните програмни задачи: децата да съгласуват действията и да мотивират сюжета по различните картини (2 на брой да описват природната картина и да поставят общо заглавие във връзка с идейния замисъл на двете картини).

Ход на занятието
Учителката започва:
- Деца, днес съм ви донесла няколко картини. Между тях има познати, по които сте разказвали, но има и нови. Нека ги разгледаме.

Следват въпроси, които се отнасят до най-същественото за всяка картина:

  1. Какво правят тези деца?
  2. Кога стават веселите пързалки?
  3. Защо тези деца са дошли при хранилката?
  4. Какъв е този човек (на тази картина)?
  5. Кой ли е поставил сено в хранилката?
  6. Кой сезон са нарисували художниците на тези картини? (зима)

След това на децата се поставя задачата – всяко дете да си избере две картини, по които да състави разказ; да си помисли какво заглавие да избере за своя разказ.

Учителката подпомага децата да определят героите в своите разкази и да разкажат какво се е случило с тях.

Основен момент, който има голямо значение за развитието на логически свързана и мотивирана реч, е децата да изберат предварително картините, по които ще разказват, и заглавието на своите разкази.

През второто полугодие могат да се внесат нови методически варианти за усложняване на изискванията и активизиране на децата от цялата група. Например внасят се повече картини. Децата разказват по две от тях, без да ги посочват предварително, и самостоятелно поставят заглавие. На децата от цялата група се поставя задача да слушат внимателно и да отгатват по кои картини е съставен разказът.

В преценката си обръща внимание на следното: какво заглавие е поставено, проявяват ли децата творчество в композиционното обединяване на двете картини, как мотивират съдържанието, разнообразни ли са разказите, как е описана природната картина, обстановката, облеклото.

Тези занятия представляват логически упражнения, чрез които децата дават словесен израз на решената сложна мисловна задача. Характерното при решаването на тези задачи е и това, че единството на мисленето и речта изисква употребата на сложни изречения.

Изработка на уебсайтове, реклама и поддръжка в социалните мрежи, копирайтинг услуги