Изработка на фирмен сайт

Razberi.info се посещава от около 1000 - 1200 човека дневно. Искате банер в сайта или рекламна статия? Свържете се с нас на webselo.com/services

разкази по наблюдения и преживявания

Освен разказите чрез нагледни средства с децата от трета и четвърта група се съставят и словесни разкази. Словесните разкази или разказите без онагледяване изискват ярки предварителни впечатления и приятни преживявания – по-богат емоционален и познавателен опит. Задачите се усложняват постепенно и с оглед на това се подбират различни средства и форми за развитие на речта и мисленето.

 

В първия етап се започва със съставяне на кратки разкази, отразяващи конкретни впечатления и преживявания на децата от цялата група. Общите впечатления и преживявания дават възможност на децата да осмислят по-лесно задачата, която им се поставя и чрез която се преследва конкретен дидактически резултат.

Началото на тези разкази се поставя още през второто полугодие при занятията с децата от втора група.

В трета и в четвърта група словесни разкази без нагледни средства могат да се съставят в началото на годината. След някои ярки преживявания и предварително организирани впечатления чрез беседа децата се насочват към възпроизвеждане на наблюдаваното и преживяното.

При работата върху тези разкази има два основни момента: организиране на наблюденията и създаване на ситуация за конкретни преживявания:

  1. През време на наблюденията децата да не се отрупват с нови факти, които изискват по-специална класификация с нови факти, които изискват по-специална класификация и обобщение. Явленията и предметите трябва да са сравнително познати за децата, а чрез допълнително проведените наблюдения познанията се разширяват, уточняват се и се поставят в определена последователност по време и място. Разказите на децата отразяват връзката между явленията, но главно тяхната последователност при възприемането, като изразяват и своето отношение. Всяко дете разказва от собствени позиции наблюдаваното и преживяното.
  2. Чрез беседата, с която се подготвят децата за непосредствено съставяне на разказите, се възстановяват най-важните моменти от наблюдаваните случки и обекти и свързаните с тях преживявания. Построява се план и се актуализират съвместните впечатления и преживявания през време на наблюденията и при общуването със заобикалящите ги. Този план улеснява децата да предадат чрез разказ възприетото, без да се изисква строга определеност на сюжетното действие. Те имат възможност да го предадат в зависимост от речевите умения и навици, от своя жизнен опит и от степента на развитото им логическо мислене. Същевременно не трябва да се забравя, че чрез разказа децата осмислят знанията си за околните предмети и явления, за трудовия, битовия и особено за обществения живот. Пряката връзка с околната действителност става основа за развитието на мисленето при по-висшите форми на свързаната реч, когато се дава по-широко място на творческото въображение, логическото мислене и съзнателна, контролирана реч.

Тези разкази могат да бъдат построявани или при водещата роля на впечатления, придобити чрез наблюдения и различни непосредствени общувания с околните, или при водещата роля на конкретни преживявания на децата, свързани с празнуване на рождени дни, 8 март, Нова година; участие в манифестация и други. По същество това са занятия, в които се използва еднакъв методически ход, защото в тях винаги се включват едновременно преживявания и впечатления. Разликата е в това, че преживяванията по-трудно се изразяват чрез разказ. В тази възраст при словесното възпроизвеждане на преживяванията речта губи от своята яркост и непосредственост.

Тук се проявява голямата роля на беседата по определен план, която въздейства върху емоционалната сфера у децата и поражда у тях желание да споделят своите впечатления и преживявания.

Разказите по конкретни впечатления и преживявания в трета и в четвърта група се различават само по сложност на построяването и по богатство на съдържанието, в което децата обхващат не само собствените си преживявания, но и тези на своите близки, на своите другарчета.

Децата могат сами да поставят заглавие на разказите си. Отначало те правят предложения, които се доуточняват от учителката с оглед на поставените задачи и децата си избират подходящо заглавие в зависимост от съдържанието на своите разкази. Целта е чрез заглавието те да осмислят построяването на разказа, без да се отклоняват от конкретно наблюдаваното и преживяното.

Примерно занятие на разказ по преживяване
Тема. Разказ по преживяване „Осми март“.
Програмен материал. Да предадат в логическа последователност преживяното на 8 март и да осмислят значението на този празник – любов към мама и трудещите се жени. Да си служат с правилно построени изречения, като използват за основно глаголно време минало свършено.
Ход на занятието
Учителката задава следните въпроси:
„Кой, деца, ви обича,
кой ви храни и облича?“
Когато сутрин слънцето с първите си лъчи огрее креватчето ви, кой над него тихо се навежда и ви гледа с топли, ласкави очи?
- Коя е най-хубавата дума на света?
- Кога празнуваме деня на мама?
- Как наричаме този ден?
- На кого е празник?
- С какво изненадахте вашите майки/
- Как показахте на мама колко много я обичате?
- Днес ще съставите разкази за празника на мама, но за да станат вашите разкази много хубави и да разберем колко много обичате мама, трябва да разкажете:

  1. Как очаквахте този празник и как се подготвяхте за него?
  2. Как посрещнахте майките?
  3. С какво ги изненадахте?
  4. Доволни ли бяха те?

Планът конкретен и задължителен, защото чрез него поставяме решаването на задачи, които не изискват активна намеса на творческото въображение и свободно, творческо комбиниране на представи, а използване на конкретни впечатления и преживявания.

Изработка на уебсайтове, реклама и поддръжка в социалните мрежи, копирайтинг услуги