Изработка на фирмен сайт

Razberi.info се посещава от около 1000 - 1200 човека дневно. Искате банер в сайта или рекламна статия? Свържете се с нас на webselo.com/services

висши форми на свързана реч

В трета и в четвърта група се предвиждат и по-висши форми на свързана реч.

Развитието на интелектуалната дейност е една от основните задачи на детската градина във връзка с подготовката на децата за училище. Формите на обучение се овладяват резултатно в училище, когато детето има съответна подготовка в предучилищната възраст. Ето защо в трета и особено в четвърта група в програмата се предвижда провеждането на система от занятия, в които децата съставят разкази с по-творческа връзка между мислене и реч. Например: да продължат даден разказ и да го завършат, да построят сюжета на разказа само около една случка, по предварително определени думи или по обобщена тема. Това са примерни видове разкази, с които се цели да се формират творческите способности на децата; да се осигури максимална самостоятелност и активност, чрез които се развиват познавателните процеси; да се осмислят нормите на поведение и да се възпитават нравствени и социални чувства. При тези форми нагледността или отпада, или става второстепенен фактор при решаването на поставените задачи.

 

Основните задачи са:

  1. Самостоятелно построяване на сюжетната линия.
  2. Логическа мотивираност на сюжетното действие.
  3. Самостоятелно предварително проектиране на разказа в умствен план и поставяне на заглавие.
  4. Осмисляне съставките на разказите и тяхното логическо единство.
  5. Целенасочено възприемане на отделните разкази и участие в тяхната оценка с оглед на поставените задачи.
  6. Използване на различни изразни средства – описание, пряка реч, диалог, подходящи глаголни времена.
  7. Осмисляне на нравствените норми.

Основното изискване е да се намерят средства, чрез които децата се поставят в ситуация, активизираща всички психически процеси. За да решат поставената задача, те трябва да имат определени речеви умения, които ще се усъвършенстват – обем на активен речник, употреба на сложни изречения, звукова култура на речта. Освен това като основа за речеви умения са знанията, които служат и като основа за логическото мислене и на творческото въображение. Децата използват тези знания при конкретни условия. Те трябва да ги поставят в определени връзки, спазвайки изискванията за начало, изложение и завършек. Независимо, че децата включват своя личен опит, изисква се намесата на творческото въображение, чрез което се извършват различни комбинации на представите, обобщаване на нравствените понятия и изискване на мислите в логическата последователност.

За да бъде този процес творчески, за да се развиват чрез него редица качества на ума, нравствени чувства и волеви черти на характера, необходимо е специална методика – начин на поставяне на задачите, използване на различни форми на разкази, провеждане на предварителна беседа, планиране на разказа и поставяне на заглавие, оценката на разказите с оглед на задачите и осмисляне на дидактическия резултат, начин на ползване образеца.

В програмата са предвидени разкази по дадена случка, по дадено начало, по спорни думи, по тема.

Разказите по дадена случка фактически са продължение и усложнена форма на разказите по картина. Разнообразието, което се изисква при разказите по картина, обхваща различни случки, разбира се, свързани пряко с изобразеното на картината. При този вид разкази в трета група могат да се използват също нагледни средства, но по нов начин. Нагледното средство е само повод за разсъждаване, за активна мисловна дейност. Сюжетът и случката не са изобразени на картината. Или по-точно, няма определеност на сюжета. Например картината представлява „пожарна кола в движение“ (без да се загатва какво се е случило – може пожар, може водна стихия, бомбардировка, повреда), „вертолет лети над параход“, „линейка пред болнична сграда“ и други. Във връзка с изобразеното на децата се поставят въпроси, които им помагат да използват своя опит и под прякото ръководство на учителката да определят възможните случки. Всяко дете избира една от тях и съставя своя разказ по предварително даден насочващ план, несвързан с конкретен сюжет. След тези разкази с помощта само на словесен образец децата от четвърта група осъзнават задачата по-добре и съставят разкази, като в центъра на изложението всяко дете поставя различна случка. Следователно основното е децата да получат умение предварително да си измислят една случка, в която те са участници или нейни наблюдатели. Обикновено по подобие на образеца, като използват някои свои силни преживявания, те построяват разкази благодарение на наличните речеви умения, получени при съставянето на разкази с нагледни средства. Сложността се изразява в самостоятелното построяване на разказа от детето независимо от образеца на учителката. То прилага речевите си умения при нови обстоятелства, решава нова задача, мотивира постъпките на героите, оценява тяхното поведение. Децата сами измислят заглавие на своите разкази в зависимост от случката.

Друга форма на упражняване в логически свързана реч е съставянето на разказ от децата, след като учителката дава началото, завръзката на разказа, или използва литературно произведение, а децата самостоятелно измислят изложението и завършека на разказа. За д се осигури самостоятелност и инициативност на всяко дете, основното методическо изискване се отнася до началото на разказа и до момента, от който зависи развръзката на действието. Обикновено този момент трябва да активизира въображението, да се използва личният опит и занятията за другите видове разкази, за да може всяко дете по свой начин да планира своята работа и да внесе творчество.

Второто методическо изискване е всяко дете само да си постави заглавие в зависимост от изложението и развръзката на случката.

Поставянето на заглавие при тези разкази е важен момент, защото то не зависи от даденото начало. Заглавието налага собствен замисъл и служи като логическа опора за построяване на сюжетното действие.

Например ходът на едно занятие за съставяне на разказ по дадено начало може да бъде следният:

Учителката казва:

  • Деца, днес ще съставяме разкази. Аз ще започна разказа, а всеки от вас ще си помисли как може да го продължи.

Учителката разказва началото:

- Един ден две момчета отишли за риба. Качили се на една лодка. Морето било спокойно. Те отишли навътре в морето. Изведнъж слънцето се скрило, станало тъмно. Появила се буря. Светкавици пронизали небето…

След това начало следва кратка пауза и на децата се поставят 1-2 въпроса, които служат като насока за планиране на техните разкази.

Учителката задава следните въпроси:

  • Какво ли е станало с момчетата?
  • Кой им е помогнал?
    Изискват се различни отговори, за да се реализира основната задача – словесно творчество.

Учителката обобщава отговорите на децата:
Може да са им изпратили спасителна лодка; плували са и са се ориентирали от фара на брега; взел ги е някой параход; отплували са или бурята ги е отхвърлила заедно с лодката на друг бряг.

Тук също се изисква конкретизация на случката, но в пряка логическа връзка с началото. Предварителните въпроси дават простор на въображението и мисленето и по тях се оформя ориентиращият план:

  1. Какво направили момчетата?
  2. Как се спасили?
  3. Кой им помогнал?

След този общ план на децата се поставя задача всяко да си измисли заглавие на разказа. По такъв начин всяко дете планира конкретно своя разказ и му поставя заглавие.

Ако липсва разнообразие и мотивиране на сюжета, учителката предвижда и образец:
- Ето аз как намислих да продължа и да завърша моя разказ…

Преценката обхваща: съдържанието на разказите, мотивирането на постъпките на героите, връзката между заглавие и съдържание, построяването на разказа по отношение на речника, описанието на картини, граматическият строеж на изреченията, логическата връзка и последователност на изложението.

Преди да започнат децата да разказват, се поставя на всички задача и с оглед на нея се прави оценка.
- Внимавайте какво заглавие поставяте на своя разказ, дали то подхожда на разказаното…
- Дали разказът на Х. е по-различен от разказа на М.? Как ли са се спасили децата?
- Да чуем как И. описва морето.

След разказа на всяко дете по поставената задача се прави преценка и ако се налага, дава се частичен образец – описание на природната картина, мотивирано изложение на постъпката на лицето в съдържанието на разказа и други.

Когато началото е взето от литературно произведение, налага се след прослушването на няколко детски разказа да се прочете или учителката да разкаже как писателят продължава своето произведение и да се направи съпоставка.

Същите задачи се решават и с други средства, чрез които се създава по-сложна ситуация – да се състави разказ, в който задължително се включват определени думи. В този случай детето упражнява съзнателен контрол над разказа, но и по отношение на думите, които то включва в изложението на разказа. Поставянето на задачите има характер на дидактическа игра. Включването на думите децата възприемат като правила на играта.

Усложняването идва от това, че децата съставят разказ без образец (по случка), не им се посочва началото, нито им се дава заглавието. Учителката актуализира детския опит, при което думите стимулират въображението, мисленето и паметта.

Основна роля играе предварителната беседа. Чрез нея децата се насочват към решаване на поставените задачи като се улесняват при използване на опита си. Във връзка с всяка дума се поставят въпроси, чрез които се възпроизвеждат различни съждения и наличните знания се поставят в разнообразни връзки.

Обикновено се дават две думи, за да се запомнят бързо и активността на мисловната дейност се използва за творческо построяване на сюжета. Например при думите писмо, мама, могат да се поставят следните въпроси:

  • От кого може да се получи писмо?
  • На кого се изпраща писмо?
  • Кога се пише писмо?
  • Какво може да се пише в писмото?

За думата мама:

  • Очаквате ли писмо от мама, когато тя отсъства по-продължително време от къщи?
  • Какво ви съобщава в писмото? И други.

Тези въпроси позволяват всяко дете да отговори съобразно със своя опит, без да се дава определеност на сюжетното действие. След беседата се поставя задачата – всеки да си измисли разказ и да му постави заглавие.

Преди да се изслушат разказите, на децата се поставят задачи, от които те трябва да се ръководят при разказването и при преценката. В преценката се обръща внимание на следното: дали са включени точно дадените думи в разказа, подхожда ли заглавието на разказа, различни ли са разказите, има ли описание на природната картина или на преживяване (писмо от мама или за мама).

За да привикнат децата да планират предварително своя разказ, преди да започнат да разказват, могат да се попитат няколко деца (а понякога и всички), какво заглавие са измислили за своя разказ. Ако децата постоянно изменят заглавието, когато разказват, това е показател, че все още не умеят да планират онова, което ще разказват. От време на време в четвърта група някои от децата могат да правят опит словесно да осмислят плана на своя разказ – за какво в основни линии ще разкажат.

В програмата се предвиждат и разкази по дадена от учителката тема. Тези разкази също спомагат за развиване на словесното творчество. Децата не поставят различни заглавия на разказите си, но общата тема, предварително дадена, им позволява самостоятелно да построят сюжетната линия. Към разнообразие децата се насочват чрез беседа по темата. Беседата коренно се различава от тази по сюжетна картина, по тематично наблюдение и прочие. Тук тя не обхваща система от въпроси, чрез които се подпомага построяването на разказа с неговите установени съставки. Беседата включва различни въпроси, които нямат помежду си пряка връзка и на всеки от които логически следва да се отговори различно. Ето защо основното е подборът на тема. Тя трябва да е обобщена, да не ограничава действието по време и място. Например – „Подарък, Екскурзия, Изненада, Празник и други. По първата тема могат да се поставят въпросите:

  • Кога се прави подарък (по какъв повод)?
  • Кой може да прави подарък? На кого?
  • Какъв може да бъде подаръкът? – и други.

По темата „Екскурзия“:

  • През кой сезон се провежда? Докъде? С кого? С какво превозно средство (или без)?

По темата Празник:

  • Какви дни празнуваме? Какво правим на празника? Къде празнуваме? С кого? Кого можем да изненадаме? Как? По какъв повод? И други.

Вижда се, че беседата улеснява използването на собствения опит; дава насока на чувствата; осигурява разнообразие на разказите. Трудността на задачата идва от това, че при по-обща тема се изисква разнообразие на съдържанието, без да се показват нагледни средства при съставянето на разказите.

При тези разкази по-добре се прилага словесното осмисляне на предварителното умствено планиране на разказите. При другите форми децата сами поставят заглавие на своите разкази, което е фактически словесен израз на умствения план, а при разказите по тема осмислянето се извършва, като във връзка с темата децата словесно формулират в основни линии това, което ще разкажат. Тези умения се създават постепенно. Учителката може да помага на децата, напомняйки въпросите, които е поставила при беседата. Те служат като план на всеки разказ, въз основа на който всяко дете може да формулира съдържанието на своя разказ. Например тя ще разкаже за екскурзия през пролетта, която децата от една детска градина са направили с автобус до Витоша и други.

Постепенно децата придобиват умения да осмислят словесно онова, за което разказват, без да се ограничават от въпросите на учителката. При неяснота учителката може да поставя допълнителни въпроси, за да може детето да проектира в основи линии своя разказ. Преценката и тук се извършва с оглед на следното: разнообразие, логичност на изложението, речник, описание на картини, на герои, умение да се предават преживявания на героите от разказа, нравствена мотивираност на постъпките, спазване на граматическите изисквания в изложението, изразителност на речта.

Изработка на уебсайтове, реклама и поддръжка в социалните мрежи, копирайтинг услуги