Животновъдството е втория основен отрасъл на селското ни стопанство. То дава на населението ни много ценни хранителни продукти - месо, мляко, мазнини, яйца и др. - а също о важни суровини - вълна, кожи и др. Освен това то оползотворява пасищата, дървесната шума, желадите, а също и много отпадъци на растениевъдството и хранително - вкусовата промишленост. Основно условие за развитие на съвременно животновъдство е осъгуряване на необходимия фураж и расов високопродуктивен добитък. В България има много фуражни източници за производство на сухи и сочни фуражи - сено, слама, плява и зелени треви, мери и естествени ливади. Големи са възможностите и за производството на концентриран фураж - царевица, ечемик, трици и на комбинирани фуражни дрожди. Развитие на животновъдството. У нас има големи животновъдни традиций. В продължение на векове нашата страна е изнасяла големи количества сирене, хиляди селскостопански животни, сушено месо, кожи и др. След освобождението поради разоряване на пасищата условията за животновъдство се влошават. Не добрият подбор и използвуването на едрия рогат добитък за теглителна сила и систематическото му гладуване бързо го изграждаха и го правеха непродуктивен. Животновъдството и особено говедовъдството беше екстенцивно - изцяло подчинено на растениевъдството. Говедовъдството е основен клон на животновъдството. От него се получават 90% от маслото и голяма част от месото и кожите. Общо броят на говедата, главно поради изколване на воловете показва тенденция на намаляване. увеличава се обаче броят на телетата и на говедата. В зависимост от условията на отделни райони на страната се отглеждат различни породи. В долините на р. Искър, Вит, Осъм и росица се е утвърдила местната порода - сиво искърско говедо. Софийското искърско говедо е широко разпространено в Самоковско, Радомирско, Софийско. Добри породи са кулската и сименталската - отглеждани в Северозападна България. а също така Садовската отглеждана в Пловдивско. От голямо значение е подобряването на породния състав на говедата. Чрез въвеждане на научна организация в говедовъдството редица ферми отчитат над 5000 литра мляко от крава - в Софийско, Пловдивско, Плевенско и др. Биволовъдството е типично за нашата страна. Поради ниска продуктивност броят на биволите намалява. Най много биволи се отглеждат в Ловешко, Великотърновско и Търговищко. Овцевъдството е добре развито. По брой на овце на жител България е на второ място в света след Австралия. овцевъдството има огромно икономическо значение. овцата е непретенциозна към храната, а дава ценни продукти. Съставът на овчето стадо в България е почти напълно подменен с тънкорудни, мериносови и полумериносови овце, като настригът на вълна от една овца е увеличен от 1,5 кг на 3,3 кг. средно.Свиневъдстово има най - голямо значение за месодобива в страната. Свинското месо е висококалорично и с ниска себестойност. У нас има добри условия за свиневъдството. Нашето население консумира много свинско месо. Броят на свинете в България е увеличен повече от три пъти в сравнение с 1939 г. Най - голям брой свине на 1000 дка обработваема земя се пада на зърнепроизводителни райони - Североизточна и Югоизточна България.