Основният поминък на славяните бил земеделието, като отглеждали просо, лен и пшеница. Развито било и скотовъдството. Живеели в селища край реки и езера, в землянки и полуземлянки. Обществото им се основавало на родовата община с ръководител старейшина.
Земеделие и скотовъдство
Основният поминък на слявяните, водещи уседнал начин на живот, бил земеделието, като доказателство за това било отглеждането на редица земеделски култури-просо,лен, пшеница и др. При тях също така било развито и скотовъдството-в славянските некрополи освен зърнени храни били открити и много кости на животни.
В подкрепа на това твърдение, византийският писател Псевдомаврикий съобщава, че славяните отглеждат много добитък, а историкът Прокопий Кесарийски отбелязва, че антите принасяли в жертва на своите богове бикове. Намерените земеделски сечива, грънчарски изделия и оръжия свидетелствали и за развитието на редица занаяти като ковачеството, грънчарството, дърводелството, тъкачеството, металодобивът, и др. Първоначално керамиката се изработвала на ръка, но впоследствие славяните възприели грънчарското колело и усъвършенствали технологията за приготвяне и изпичане на глината. Славяните били развити и в областта на търговията като предоставяли своите добиви-жито, просо и др., в замяна на кожи от съседни номадски племена.
Те отглеждали пчели и произвеждали мед, благодарение, на който произвеждали напитката „медовина“.
Селища
Славянските селища били построени покрай реки, езера и труднодостъпни места. Основен тип били замлянката и полуземлянката, които били изградени най-често от плет и глина, но впоследствие те били изместени от каменните градежи.
Обществено устройство
Славянското общество било структурирано по подобие на другите варварски народи, съвременници на историческия преход от Античност към Средновековие. Основна структурна единица била родовата община, обединяваща хора с кръвно роднинство под ръководството на старейшина-най-възрастният човек в рода. Те общо владеели земята и общо ползвали готовата продукция. Няколко рода се обединявали в племе начело с княз, чиято власт нараствала по време на война. В мирно време тя се ограничавала от съвета на старейшините на родовете, обединяващи се в рамките на племето. Цялото мъжко боеспособно население участвало във войската. Прокопий Кесарийски, впечатлен от този начин на организация и управление, подчертава, че славяните „живеели в демокрация“, тъй като не се управлявали само от един човек.
В противовес на това становище се оказала характеристиката на Псевдомаврикий, който определил славянския модел на управление като „анархия“.
Военно дело
Славяните воювали пешком и разполагали само с леки нападателни оръжия- копия, лъкове и стрели. Основна тактика в сражението била изненадата. Предпочитали труднодостъпните терени и умеели добре да се прикриват , дори на дъното на реки и езера, дишайки през специално приготвени тръстикови стъбла.
- Основният поминък на славяните бил земеделието.
- Селищата им били край реки и езера, в труднодостъпни места.
- Основна единица била родовата община с ръководител старейшина.
- Воювали пеша с леки оръжия и често нападали изненадващо.
Често задавани въпроси
С какво се занимавали славяните?
Основно със земеделие и скотовъдство, отглеждали и пчели.
Къде строели селищата си славяните?
Покрай реки и езера и на труднодостъпни места.
Как воювали славяните?
Пеша, с леки оръжия като копия, лъкове и стрели, и често с изненада.