Най- древната територия на славяните били земите по долното течение на река Дунав и тяхната история започва с вавилонското стълпотворение, което разделило човечеството на 72 рода.
Славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа общност, може да се смята за безспорно ,че тяхната прародина е Европа. Археологическите и лингвистични проучвания доказват, че са населявали обширна област, заключена между Карпатите, Балтийско море и реките Одер, Днестър и Днепър.
Общ праславянски език се оформил към началото на първото хилядолетие пр. Хр. И имал редица сходства с езика на балти и германци- съседи на славяните. От първи и втори век след Хр. датират по- сигурни писмени известия за славяните. Славяните били назовавани с общото име ,,венеди'' от Римският историк Тацит, също така и от Плиний Стари и Клавдий Птоломей, които споменават за това в своите съчинения.
Започнало Великото преселение на народите през трети век и част от славяните започнали да напускат първоначалните си територии. В резултат на това се оформили три племенни групи славяни. Западните били наречени ,,венеди'', източна,,анти'' и южна под името,, славини''. До края на V век южните славяни обитавали териториите северно от река Дунав близо до Унгария, Румъния и част от Украйна.
Основният поминък на славяните било земеделието. Те водели уседнал начин на живот, което дало отражение върху техния бит, обществен живот и култура. Отглеждали различни земеделски култури като лен, пшеница, просо и др. Развито било също и скотовъдството, откритите голям брой кости говори за това, също така отглеждали много добитък.
За антите Прокопий отбелязва, че пренасяли в жертва на своите богове бикове. Славяните се занимавали със грънчарство, тъкачество, дърводелство, ковачество и др. Керамиката била изработвана на ръка което придавало на славянските съдове несъвършени и груби форми.
След като възприели грънчарското колело и усъвършенствали и технологията на изпичане и приготвяне на глината изработваните съдове били по- здрави. Славяните живеели в землянки и полуземлянки в трудно проходими места изградени от плет и глина. Каменния строеж започнал да пробива път постепенно като правели по няколко изхода на своите жилища, което им помагало да се оттеглят в случай на вражеско нападение. Основна обществена клетка при тях е родовата община която била оглавявана от старейшина. Няколко родови общини образуват племето което пък се управлява от племенен вожд наричан още княз.
Религиозните вярвания на славяните били тясно свързани с начина им на живот, обожавали природните сили от които зависело тяхното благополучие, поставяли различни каменни или дървени идоли пред които се кланяли и пеели молитви. В началото на VI в славяните започнали периодични нападения върху територията на Византийската империя. Първоначалната им цел била ограбване богатствата на империята.
В продължение близо на един век славяните заели почти целия Балкански полуостров. Някой от тях се заселили в областите Мизия, Тракия и Македония, други в Северна и Средна Гърция. Заселването на славяните предизвикало дълбоки преобразования в политическия живот в социално- икономическия, също така се появи и частната собственост. Родовата община започнала да се разпада и постепенно била заместена от съседска община в която членовете нямали кръвна връзка, а чрез общите граници на поземлените си владения.