Тонът е звук, който се получава при равномерно, периодично трептене с постоянен брой трептения в секунда. Шумът се получава при неравномерно трептене с непостоянен брой трептения. Тоновете се различават по четири свойства: височина, трайност, сила и тембър.
Какво е звук?
Когато дадено пъргаво тяло трепти, в огръжаващия го въздух възниква така наречените звукови вълни. Достигнали до слуховия орган, звуковите вълни предизвикват усещане за звук.
Разлика между тон и шум
Звуковете биват два вида: тонове и шумове. Тон се получава в резултат на равномерно, периодическо трептене, тоест когато тялото извършва за дадено време, например за всяка секунда, определен, постоянен брой трептения, докато при неопределен, непостоянен брой трептения, се получава шум.
Свойства на тона
Тоновете се различават по височина, трайност, сила и тембър.
Височина на тона
Височината на тона се обуславя от абсолютния брой на трептенията (фреквенция). С увеличаване броя на трептенията (наречен още Херц, Hertz, или накратко Hz, по името на физика Хайнрих Херц) се увеличава и височината на тона.
Броят на трептенията, които човешкото ухо може да възприеме като тонове, лежи между 16 и 60 000 херца, обаче тоновете с над 4 000 херца са музикално почти неупотребими.
Камертон
Камертонът е уред, който служи за установяване абсолютната и постоянна височина на тоновете. Обикновено той представлява една двузъба метална вилка, която при удар издава най-често тона ла от първа октава. Откривател на камертона е англичанинът Джон Шоър, Jon Shore (1711 г.).
Как се е променяла височината на тона „ла"
Дълги години абсолютната височина на камертона е била различна:
- 1788 г. - Париж - ла от първа октава - 409 херца.
- 1850 г. - Виена, Берлин - ла от първа октава - 442 херца.
- 1858 г. - Интернационална конференция в Париж - ла от първа октава - 436 херца.
- 1858 г. - Интернационална конференция във Виена - ла от първа октава - 435 херца.
- 1885 г. - Интернационална конференция във Виена - ла от първа октава - 435 херца.
- 1939 и 1941 г. - Интернационално споразумение - ла от първа октава - 440 херца.
Трайност и сила на тона
Трайността на тона зависи от продължителността на времето, през което звуковите вълни предизвикват възприятие за тон.
Силата на тона зависи от ширината на амплитудата, която се получава при трептенето. Колкото по-широка е амплитудата, която се получава при ттрептенето. Колкото по=широка е амплитудата, толкова по-силен е тонът.
Тембър и обертонове
Тембърът, или цветът на тона, е онова качество, по което се отличават отделните инструменти и гласове. В природата не съществуват прости тонове. Всеки тон звучи в съчетание с още много други, по-високи от него, наречени обертонове; парциални, аликвотни или хармонични тонове. Те се получават в резултат на това, че трептящият източник на тон освен с цялата си маса трепти и с нейните части. Така при трептенето на цялата маса се получава главният, основният тон, този тон, който звучи най-силно и се възприема като единствен. От трептенето на половината маса се получава друг, по-висок тон, от трептенето на третината - трети, още по-висок и т.н.
Броят на обертоновте е практически неограничен. Практически са доказани 40 обертона. Редът, в който се явяват обертоновете, се нарича натурален звукоред. В този ред се явяват и натуралните тонове при медните духови инструменти, а така също и флажолетните тонове при струнните.
- Тон = периодично трептене; шум = непериодично трептене.
- Височината зависи от честотата (Hz), силата от амплитудата.
- Тембърът се дължи на обертоновете и по него различаваме инструментите и гласовете.
Често задавани въпроси
По какво се различава тонът от шума?
Тонът се получава при равномерно трептене с постоянна честота, а шумът при неравномерно трептене с непостоянна честота.
Кои са свойствата на музикалния тон?
Височина, трайност, сила и тембър.
Какво е камертон?
Уред във формата на двузъба метална вилка, който при удар издава тон с точно определена височина, най-често ла от първа октава (440 Hz по съвременното споразумение).