Самовнушение и ползите от него

Как работи методът на самовнушение?

Прочутият френски терапевт Емил Куе успява да докаже възможността за поведенческа промяна и възприятие само и единствено посредством прилагане на популярния в началото на 20-и век способ,наречен метод на самовнушението.

 

Именно Куе бива сочен за „бащата” на положителните мисли, допринесъл още за разгръщането на визуализацията, сугестологията и автогенния тренинг . Една от най-провлувутите му мисли е „Всеки ден, ставам все по-добре във всяко едно отношение”.

В света на екзотериката, самовнушението и самохипнозата като метод за поемане по нов, далеч по-ползотворен и изпълнен с възможности житейски път, съвсем не може да се каже, че представлява кой знае какво феноменално откритие. Нещо повече – именно в езотеричните Школи подобни методи биват практикувани откакто свят светува. 

А дали ще наречете непрекъснато повтарящата се фраза мантра (типично в източните школи), утвърждение (срещано в психологията), зикър (характерно при мюсюлманите) или формула (както се нарича в Школата на Б.Дуно) няма особено значение. Силата ѝ е безмерна, каквито и наименования да ѝ приписваме.

Същата тази „сила” бива използвана и в медицината. Тук става дума за така наречения плацебо ефект. Пример за прочут народен лечител, служещ си с формулите/мантрите в народната медицина е Петър Димков.

Повтаряли ли сте някога една и съща дума или фраза в продължение на няколко дни? Забелязвали ли сте някакъв резултат?

Тази Х дума/фраза е препоръчително да бъде всъщност „глагол”, да поражда някакво действие. Естествено, при желание, можете да съчетаете тази фраза и с астрологията. Друг работещ подход е да си представяте задълженията, които трябва да свършите в различни цветове.

Например, можете да започнете с мотивираща фраза като „днес ще работя повече” и да асоциите задачката с червения цвят. Вторникът може да  бъде денят за „размисли”, асоциирайте го например със цветовете на спокойствието, а именно жълто, зелено, синьо.

Друга примерна формула е повтарянето на една и съща фраза до три пъти. Освен чрез силата на внушението, представено във вид на формули, самохипнозата може да бъде реализирана и посредством други способи. Да вземем за пример мислите/идеите, които се зараждат в главите ни от медиите или по-старото поколение.

Нещо повече, твърди се, че човешките способности при по-чувствителните хора могат дори да уловят и възприемат нечии мисли и емоции на онези на току-що преминалите оттам.

Ето защо се приема за добра практика посещаването на места, които не са събирателна точка за твърде много хора.Планините са чудесен пример за това. Внушенията и мислите ни обаче понякога могат и да бъдат пречка към осъществяването на целите и мечтите.

Започването на деня с негативни мисли като „не ми се работи днес”, „нищо не върви”, „нищо няма да се получи”, „няма смисъл”, изпиват енергийните ни запаси докрай. Подобни мисли могат да се предават и на околните - ние ставаме „уловими” и „уязвими”. Негативните фрази могат да бъдат противопоставени в ума с позитивни и ефективни думи и мисли като „ще работя с желание днес”, „ще се старая повече”, „ще изпълня днешните задачи”, „навън е чудесно”, „всичко ще потръгне”.

Хормоните и самовнушението

Възможно ли е методът на внушение да бъде повлиян от хормоналните промени?

Интересна гледна точка. В действителност, всички ние можем да попаднем в капана на хипнозата.Факт е, разбира се, че някои ще бъдат много по-лесно „повлияни” (хипнотизирани) за разлика от други. До вторите дори може въобще и да не се достигне поради простата причина, че опитите да бъдат тласнати към хипнотичен транс биват много бързо осуетени.

Изследователи от австралийския университет „Нов Южен Уелс” са стигнали до заключението, че „степента на хипнотизируемост” е подвластна на характерните особености на хормоналния профил. Казано другояче – индивидуалната ни способност за „усещане” на хормона окситоцин в клетките ни определя дали бихме се повлияли на хипноза.

Оскитоцинът често бива представян като „социален” хормон (хормонът на любовта). Именно той  е в основата на „доверието”, което индивидите изграждат едни с други. Усещането за емоциална връзка, привързаност и стабилност също се асоциират с нивото на окситоцин в клетките ни. Посредством специални рецептори нервните клетки „разбират” за присъствието на така наречения „хормон на любовта” или социалния хормон.

А при наличие на вариант на ген в клетката, който да служи като кодиращ свързващия рецептор, същият този социален хормон повлиява още по-мощно на самата клетка.

Нещо повече –спокойно можем да стигнем до извода, че колкото по-силен е социалният хормон в клетката, толкова по-лесно индивидът ще попадне в капана на хипнозата. Това е така заради хипнотичните пасове, на които същият този индивид се доверя.

Австралийските учени Ричард Бр и колегите му провели експерименти за установяване на връзката между хипнозата и оскитоцина.Те успели да докажат тезата за по-високата степен на внушаемост след приета доза окситоцин. Резултатът от това е повишена хипноза/внушаемост, вследствие на което  индивидът изпада в транс. Оттук следва и контролът над действията му.

Редица изследвания се фокусират и именно върху влиянието на окситоцина върху самохипнозата. Интересната част в този казус е свързана с факта, че самите изследващи се самохипнотизирали чрез музика.Задачата им била да се оставят под звуците на музиката, а ефектът от това потапяне във вътрешния свят се оценявал по степента им на отдаденост в този момент и склонността им да „изпълняват” различни „команди” от сорта на „отворете очи”, „отпуснете ръцете” и така нататък.

По време на този експеримент, австралийските учени си служели с въпросник, който оценявал именно нивото им на концентрираност и вглъбеност в задачата. Степента на вглъбеност се асоциирала с вариантите на гена на самия окситоцинов рецептор, функциониращ при дадения индивид.

Оказва се, че при по-слабите варианти хипнозата действа по-мощно – колкото по-слабо е влиянието на окситоцина, толкова по-крехка е и връзката на индивида с останалите. А резултатът от това е по-добра отдаденост към вътрешния си свят.

Самовнушение с биоенергия

За сегустията (метода на самовнушението) може да се говори безспир. Да вземем например американския психолог професор Джеймс, който премества фокуса върху усещането, чувството и мисълта за индивидуалния и истински стремеж към въздействие и стъпка напред.  Отрицателните емоции като гняв, страх, депресия, злоба, завист и така нататък лежат в основата на страшни заболявания като парализи, плешивост и ранно побеляване на косите, малокръвие, нервни шокове и други.

Дълбоката скръб и гневът, честите и продължителни тревоги са естествени причинители на ракови заболявания. Нещо повече,епидемиите биват третирани от някои специалисти като положение, самозародило се вследствие на самия ужас от зараза и епидемия.

Принципът на лечение посредством метода на самовнушение (сегустия) с вяра в биоенергията действа така: „хората са такива, каквито се изграждат мисловно. Житейските пътища са чисти, ясни и достъпни, стига да можем да отворим съзнанието си за тях.

Именно тогава тялото ще може да се свърже с духа така, че да възвърне здравето си посредством умело самовнушение и самохипноза.Инстинктивните мисли усвояват хипнозата, превръщайки я в действителност. Нещо повече, всяка клетка в човешкото тяло, всяка тъкан и система се повлиява от инстинктивния ум. Именно чрез внушение тялото бива стимулирано да функционира правилно.

Автор на публикацията: webselo.com | 0898 62 30 62