Още след своето появяване човекът е започнал да се взира в звездното небе. Отначало се е ориентирал по звездите, а по-късно, когато започнал да води уседнал начин на живот, забелязал някои групи от звезди, които по време на оран или сеитба изгряват малко преди изгрева или залеза на Слънцето. Тези групи се менят през годината вследствие на относителното движение на Слънцето спрямо Земята. Групировките от звезди, които видимо са близо една до друга, но всъщност са раздалечени на огромни разстояния, се наричат съзвездия. Още през древността тези съзвездия получили своите имена. Древните гърци и мореплавателите се ориентирали по тях, а някои съзвездия дори били овековечени в поеми. Много от съзвездията били преименувани и прекроявани. Към днешна дата има 88 съзвездия, определени от Международния астрономически съюз. Сред най-известните съзвездия са Малка мечка, Вега, Голяма Мечка, Лира и така нататък. Най-ярките звезди в тях имат собствени имена, белязани с букви от гръцката азбука.
По какво се различават звездите?
Звездите се различават по своя блясък и по видимата звездна величина (количествена характеристика на блясъка - светлинното усещане предизвикано от дразненето на светлината).
Звездните величини имат скала, по която се класифицират.
Небесна сфера
От всяка точка на повърхността на Земята, освен част от нея, над нас се вижда сферичен купол, по който като че ли са закрепени всички звезди и те ни изглеждат на еднакво разстояния. Всъщност човешкото око не е в състояние да прецени тези големи разстояния. Истината е, че звездите са отдалечени една от друга и се различават в размерите си.
Видимият годишен път на Слънцето по небесната сфера очертава голяма окръжност, която се нарича еклиптика. Тя се получава и като пресечна линия на равнината на земната орбита с небесната сфера. Линията, в която равнината на земния екватор сече небесната сфера също е голяма окръжност, наречена небесен екватор. Равнината на еклиптиката е наклонена към равнината на небесния екватор под ъгъл 23,5 градуса. Точките, в които еклиптиката пресича небесния екватор, се наричат съответно пролетна (y) и есенна (y') равнодествени точки. Когато Слънцето преминава през тях, а това се случва около 21 март и 23 септември, денят и нощта са равни по продължителност.
Благодарение на въртенето на Земята около оста ѝ, небесната сфера се завърта в противоположна посока за едно денонощие - 24 часа. При това разположените по нея тела очертават окръжности с центрове върху небесната ос. Тези така наречени денонощни паралели се разполовяват от небесния меридиан. Описвайки своя денонощен паралел, Слънцето пресича меридиана, когато в мястото на наблюдения е пладне. Също така то двукратно пресича хоризонта при изгрев и залез.
Небесните координати
Те се определят с помощта на големите окръжности и точки по небесната сфера. Всяка точка от нея има две такива координати. Те се измерват с ъглови единици и определят мястото ѝ.
Най-удобно за астрономите е да използват координатна система, която се върти заедно с небесната сфера. Такава е екваториалната координатна система. Координатите се определят спрямо небесния екватор. Едната координата е аналогична на географската ширина. Равна е на ъгловото разстояние на небесното тяло от небесния екватор и се нарича деклинация (изменя се от +90 градуса до -90 градуса). Втората е аналогична на географската дължина и се нарича ректасцензия. Измерва се с ъгъла между перпендикулярните на небесния екватор равнини, минаващи през светилото и през пролетната равнодествена точка y. Ректасцензията се изменя в градуси от 0 градуса до 360 градуса.
Звездни карти
С тях се установява точното положение върху небето на няколко милиона звезди и други обекти. Данните се събират в звездни каталози, в които звездите се представят като кръгчета с различни диаметри в зависимост от тяхната звездна величина (блясък). За по-лесното намиране на звездите, се използва координатна мрежа
