В програмата преразкази се предвиждат за всички възрастови групи. Във всяка група задачите се усложняват както по отношение на текста, който се преразказва, така и по начина на предаването му. Чрез преразказите децата предават готов литературен образец и затова още в първа и втора група чрез тях се усвояват най- пряко умения за логически свързана реч.
Чрез текста на приказката те усвояват готови еталони за разнообразно построяване на емоционалната сфера на детската психика. Задачите на свързаната реч при преразказите най-пряко потвърждават единството на мислене и реч. Детето трябва да разбере приказката, са да може вярно и езиково правилно да предаде фабулата, позициите на отделните герои и своето отношение към тях.
Ето защо една от задачите е да се разкрие идейният замисъл на приказката, за да се определят участващите герои като положителни и отрицателни, да се обосноват техните постъпки, като за целта за целта се използват изразните средства на народния творец. Посредством художествените форми децата да почувстват красотата на езика, поведението на героите, да преживеят разказаното.
Като използват изразните средства на литературния образец приказка или разказ, да предават в логическа последователност неговото съдържание. Преразказването на съдържанието от децата в първа група трябва да става цялостно. Тогава те по-добре и логически свързано предават фабулата на приказката. За тях в програмата се предвиждат приказки, защото фабулата им е по-ясна и проста. Преразказването на части е трудно за децата, защото се изисква по- сложна мисловна дейност. Детето трябва в умствен план да следи последователността на съдържанието, да свързва отделните части и да започне от различен момент да предава текста.
Този методически ход е възможен едва при децата от втора група, но при условие, че приказката може да бъде разделена на прегледно завършени части. В първа група децата по-бързо овладяват логически свързана реч и умение самостоятелно да предават съдържанието на произведението. За да се постави в по-тясна връзка мисленето и речта, постепенно децата се приучават особено във втора група да не предават текста буквално, а чрез съкращения или с кратко интерпретиране, без да се отклоняват от съдържанието, идеята и фабулата на оригинала. Същевременно някои изрази трябва да се включват в речника на децата, за да се овладяват речеви умения, които се използват при решаването на други задачи от логически свързаната реч.
РЕЗУЛТАТНА ФОРМА ЗА ОВЛАДЯВАНЕНЕ САМО НА ИЗРАЗИТЕЛНА, НО И НА ЛОГИЧЕСКИ СВЪРЗАНА РЕЧ Е ДРАМАТИЗАЦИЯТА. Обикновено децата предават текста в логическа последователност, но с репликите на героите. Така те , влизайки в роля, овладяват диалогичната реч и осмислят съдържанието на текста. Тогава по-лесно се вживяват в настроението на героите и оценяват техните постъпки. Същевременно, като имаме предвид казаното за цялостния преразказ, тази особеност на драматизацията насочва и към някои изисквания-в първа група се провежда драматизация с двама герои, а във втора група не повече от трима, за да могат децата да следят цялостно мисловното съдържание. В противен случай те повтарят механически заучени текстове.
В трета и четвърта група децата могат да получат различни картинки от приказки и всяко дете да продължи преразказа, когато му дойде редът, в зависимост от момента, изобразен на неговата картинка. Задачите се усложняват, когато пред децата се поставят картинки от 2-3 приказки, и всяко започва разказа си от различен момент. Картинките се използват за онагледяване на отделни моменти, които ярко фиксират вниманието на децата главно за обема на съдържанието. В същото време те се насочват към възприемане на текста и на неговото дозиране.
Както детето, което разказва, така и тези, които слушат, проявяват активна мисловна дейност, за да свържат слушания текст с предишния и следващия. В случая се извършва аналитико- Децата преразказват цялостно приказката и могат да я драматизират.
- Разказват последователно на части една и съща приказка по картини или по текста.
- Преразказват отделни епизоди от две приказки, като започват от различни моменти с помощта на картини.
- В четвърта група преразказват различни моменти от три или четири приказки.
- В същата група децата преразказват от позициите на отделни герои.
ПРИМЕРНО ЗАНЯТИЕ ЗА ПРЕРАЗКАЗ ПО ДВЕ ИЛИ ТРИ ПРИКАЗКИ
ТЕМА; Преразказ на приказките Който не работи, не трябва да яде, ,, Аленото гребенче‘‘.
ПРОГРАМНИ ЗАДАЧИ. Да се затвърдят уменията на децата да преразказват приказки, като започват от различни моменти. Да разказват само във връзка с изобразеното на картинката, без да навлизат в съдържанието на друг момент. Да осмислят общата идея на двете приказки и да се ръководят от нея при предаване на съдържанието. Да разказват изразително.
ХОД НА ЗАНЯТИЕТО
Показват се картини от двете приказки, поставени на различни места. Пред децата се поставя задача;
-Разгледайте картините и кажете от кои приказки са те.
-Поставете картините една след друга- както разказвате приказките.
-За какво се разказва в тези приказки.
По какво си приличат Богданка и Аленото гребенче.
-Всеки да си помисли по коя картинка ще разкаже, но да не я посочва. Да разказва само за онова, което показва картината. Останалите деца да внимават, за да отгатват по коя
СЛЕД ВСЯКО РАЗКАЗЧЕ СЕ ПРАВИ ПРЕЦЕНКА във връзка с предварително поставените задачи-точност, изразителност, пълнота на текста. В четвърта група не само може да се увеличава броят на приказките, включени в едно занятие, но се използват и други форми на преразказ, чрез които се осигуряват условия за по висока степен на мисловна дейност. Такива са занятията, в които децата се учат да преразказват дадена приказка или разказ от позициите на различните герои. По своята същност този преразказ е сложен, защото от децата се изисква да преустроят фабулата на литературното произведение.
За да предаде съдържанието от позицията на един или друг герой, детето трябва да осмисли съдържанието чрез основната идея на приказката, да изрази своето отношение към положителните и към отрицателните образи. За да може всяко дете от групата да разбере задачата и да получи умение да преразказва от позицията на отделен герой, е необходим специален методически подход;
1.ЗА ДА РАЗБЕРАТ ДЕЦАТА КАК ТРЯБВА ДА РЕШАТ ПОСТАВЕНАТА ИМ ЗАДАЧА, Е НЕОБХОДИМ ОБРАЗЕЦ. Най- добре се възприема образец с куклен театър, защото действено се онагледява фабулата на приказката или разказа.
- ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГЕРОЯ, ОТ ИМЕТО НА КОЙТО ДЕТЕТО ЩЕ РАЗКАЗВА, ТО МОЖЕ ДА ИЗБЕРЕ СЪОТВЕТНА КУКЛА; от куклен театър или обикновена. Държейки в ръка куклата, детето постига по голяма насоченост на разказа си, защото то действително влиза в ролята на героя и действа от негово име.
- ДЕЦАТА СЕ СПРАВЯТ ПО-ЛЕСНО, КОГАТО ИМ СЕ ДАДЕ ПЛАН ЗА ПРЕУСТРОЙВСТВО НА ФАБУЛАТА ИЛИ САМИТЕ ТЕ СЛОВЕСНО ОСМИСЛЯТ ПЛАНА, ПО КОЙТО ЩЕ РАЗКАЗВАТ ОТ ПОЗИЦИЯ НА ГЕРОЯ.
Примерен план –конспект
ТЕМА; Преразказ на приказката Аленото гребенче.
ПРОГРАМЕН МАТЕРИАЛ. Да се затвърди умението у децата да преразказват приказка от позициите на различни герои. Чрез преустройване на фабулата да осмислят основната идея на произведението, мотивите на поведение на героя и неговите преживявания.
ХОД НА ЗНАНИЕТО
Учителката представя задачата;
-Деца, днес ще разказвате една приказка, която вие много обичате-,,Аленото гребенче‘‘. Сега ще я разказвате по друг начин- като че вие сте героите на тази приказка- лисици, кученца, и петлета с алени гребенчета. Преди да разказвате, припомнете си;
- Къде живеят Шарко и Аленото гребенче/Описание на природна картина.
2.Как си разпределят работата тримата другари.
3.Как постъпва Аленото гребенче.
4.Как се държи то, когато се връща при своите другари
-Сега всеки да си помисли от името на кой герой ще разказва. Няколко деца съобщават името на своя герой.
-Деца, и аз си избрах един герой. Aз ще бъда Шарко. Слушайте моя разказ. (Дава се образец с куклен театър).
След образеца разказват няколко деца, като пред цялата група се поставя задача- да разберат кой герой разказва, дали има пропуски в разказа. По този начин се прави преценка след всеки разказ. По желание децата вземат в ръце куклата-герой, от името на който разказват. На някои от децата при последния разказ се поставя по –сложна задача , например; ,,Кажи, Шарко, кои моменти от приказката ще ни разкажеш, а слушателите да внимават дали за тях ще разкаже ,,
СИСТЕМА НА РАБОТА ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ПРАВИЛНОТО ПРОИЗНОШЕНИЕ
Фонемите в българския език трябва да се изучават като система, което , че на децата е словообразователната и смислоразличителната роля на фонемите.
Задача за първа група
Чрез работата по-правилно звукопроизношение в първа група се цели не само да се изправят недостатъците в говора на децата, но и да се предотвратят грешките. И като се има предвид, че целта на обучението по правилно произношение е да се постигне оптимална реализация на фонемните варианти в най- близко съответствие с литературното произношение, се налага да се започне именно от онези звукове, които децата най-лесно и най-добре са усвоили до тригодишната си възраст. От изследванията, които са направени в тази област с български деца, е установено, че най-добре и именно произнасят следните фонеми; м, н, п, б. Според М. Москов поставянето на тези звукове на първо място е подчинено на изискванията за система на езика.
И понеже м и н са носови, а п и б лабилни, образуват се само с устните, то те най-лесно се усвояват и затова трябва да се започне с тях, както е посочено в програмата.
Например; мама Мими има
Нани Нина Нона
Пепо Пена пиле
Баба буба бебе
Следват м, д, к, г и след това се преминава към по-трудните: с, з, ш, ж, ц и ч.
От голямо значение за правилното им усвояване е те да се разкриват в съответните двойки и корелации, например; б-п, т-д, к-г, с-з, ш-ж и да се представят в двусрични думи с ударение върху първата сричка. За по- лесното усвояване на звуковете, когато се образува изречение с думи, съдържащи съответните звукове, добре е да се получи ритмика както в поезията. Това улеснява децата. Понеже трябва да се реализират фонемите в стихотворна двусрична стъпка с ударение на първата сричка, получава се хорей-мелодичността, ритмичността на стъпката изгражда механизъм, който улеснява възприемането на звуковете. Разбира се, това трябва да става само в обучението с подходящи за целта думи.
Следващите фонеми се изучават в посочената в програмата последователност;
л, п- Лила, мила, моли, мели;
Рила, роза, рота, Руми;
След това; в, ф, х, й- ваза, вози, фото;
Хала, хоро, Хари;
Майка, чайка, пейка.
По отношение на гласните звукове а, ъ, о, у, е, и също се спазва изискването да се упражняват в двусрични думи с ударение върху първата сричка. По този начин се избягва редукцията на широките гласни, която се получава, когато те се намират в не ударено положение. Например; маша, каша, къща, леща, моля, милва, роза, Рила, вози, зелено, поле, народ и др.
Тази важна задача, независимост от нейната трудност, трябва да се има предвид от учителката и в четирите групи на детската градина.
Задача от втора група
Във втора група задачите за формиране на правилно звуково произношение се усложняват. Те се свеждат до следното;
- ЗАТВЪРДЯВАНЕ НА ЗВУКОВАТА СИСТЕМА ЧРЕЗ ДУМИ С РАЗЛИЧНИ ПО БРОЙ И СТРОЕЖ СРИЧКИ. В занятията през първото тримесечие се включват думи като; топка, питка, кукла, мечка, с ударение на първата сричка. През второто тримесечие се използват думи с ударение на втората сричка( стъпка ямб). Важното е да се спазва изискването за ударението.
- ДА НЕ СЕ ДОПУСКА ИЗЯСНЯВАНЕТО НА ЗВУКОВЕТЕ и, ъ, у в думи, в които те не са носители на ударението-сгоден (не сгуден), огън( не оган), кола ( не кула), пламък (не пламак). Например често децата пеят,, и лилички и чартички вместо лулички и чертички.
- ИЗГОВАРЯНЕ НА ГРУПА ОТ ДВА СУГЛАСНИ ЗВУКА- вл (влак) бр (брат), кр (круша).
Изговаряне на група от три съгласни звука, от които единият да е р- стр, здр, спр, схр, както е посочено в програмата.
Бистър-бистра, хитър-хитра, пъстър-пъстра, здравец, страх, страна и др.
4.ДРУГА ВАЖНА ЗАДАЧА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ВЪВ ВТОРА ГРУПА Е ПРАВИЛНОТО ИЗГОВАРЯНЕ НА НЯКОИ СТРУПАНИ СЪГЛАСНИ-стн, цн, при което често се пропуска някой от звуковете, напр. пакосник (пакостник), както и изговарянето на две съгласни в края на думата- кост, мост, прост, вест, пещ, нош и др.
- Правилно изговаряне на многосрични думи- месарница, млекарница, хлебарница.
Да се изговарят думи със звукосъчетанията йа(я), йу(ю), йо..
