Философията е наука за всеобщите закономерности на битието и мисленето на човека в процеса на познанието. Основен въпрос на философията като отделна наука е проблемът за отношението на мисленето към битието. Така всяка философска система представлява конкретно разгърнато решение на този въпрос.
Западната философия възниква в древна Гърция като цялостна система от знания за съществуващия свят и човека. За основател на философията се смята Талес, който е живял в края на седми и началото на шести век преди Христа. Опитвайки се да прдстави откъде произхождат всички неща, той използва понятието първопричина. За такава основа той приема водата. Древните философи до Сократ били наричани физици или натуралисти, а тяхната философия е известна като "натурофилософия".
- Природа - за първите философи това е божественото начало на битието и животът на всички неща;
- Космос (порядък) - според последователите на Питагор в основата на порядъка стоят числата;
- Битие (това, което съществува) - за едни философи битието е единно, за други - сферично, за трети - непородено и неразрушимо;
- Логос (слово, разум, норма, принцип, реч);
- Космология - това е област в познанието, която изследва произхода и структурата на космоса.
В хода на развитието на обществото и натрупването на научни знания се е извършил процес на отделянето на различните науки от философията. Така тя се е обособила като самостоятелна наука. При нейното развитие се появили различни направления, някои от тях самостоятелни, които се формирали като отделни науки, но запазили връзката си с философията. Такива са логиката, етиката, естетиката, психологията, социологията и други.
