В исторически план Кралство Англия обхваща почти 2/3 от територията на остров Великобритания като включва в себе си Англия, Уелс редом с още няколко други островчета. Историческото кралство съществува в периода 927-1707 година като в зенита на своето развитие то се разпростира на големи територии, заемайки огромни участъци от острова.
На север съседна на кралството е Шотландия със столица, главен град и резиденция Уинчестър. Разпознаването на Англия като национална държава и приемането ѝ за прогресираща таква бива през периода 9-10-и век, въпреки че по произход кралството се свързва с англосаксонците, както и смесицата от различни сравнително по-малки кралства, които впоследствие се превръщат в едно цяло.
Колкото до англосаксонското нашествие, ключов период за Англия се оказва поставянето на края на Римска Британия и образуването на англосаксонските царства като се стига чак до нашествието на норманите, което се случва около 1066 година. Нещо повече, именно 5-и и 6-и век се славят като "тъмните векове" за Англия, а с пристигането на викингите два века по-късно териториите на кралството претърпяват редица драстични промени.
Средновековен Уелс
Както вече споменахме, Кралство Англия се разпростира на огромни територии, стигайки до границите на Уелс, който през отделните периоди преминава в ръцете на различни локални княжества. При норманското нашествие насочили фокуса на вниманието се измества върху сравнително слабоохранямите и пазени граници на Уелс.
Макар и изключително разединени по природа, уелците обединили сили, вкопчвайки се във водачи като Лиуелин Велики.Норманите нахлули в Уелс в периода 1067-1283, с което автономията му бива поставена под невероятно трудно изпитание.
Като друга ключова година за Англия се явява именно 1283 година, когато англичаните съумяват да завладеят земите ѝ. Начело на властта през този период е Едуард I, който впоследствие издига сина си Едуарт Втори като принц на Уелс, за да омилостиви местните.
