Какво пишат поетите, щом почувстват се стари,
ако не мемоари?
Когато ме питат дали сме се знаели,
отговарям, че ако имал съм не само една или
две, а много възможности, в онова кафене
"Средец", зад Народния, но повече - не.
Не сме се познвали
и сме се разминавали.
И когато случайно...

Остаряхме, приятелю, тъжен факт, няма как,
неусетно животът отлита
и ти, гледам те, куцаш със единия крак,
а и мене ме мъчи артрита.

И да бе само туй! Щом погледнем назад,
доста тъжно на двама ни става.
Тъй е, друг е животът ни, когато си млад,
ах, по-друго бе всичко тогава!

А сега...

Той прелиства си книгите с бледи, сухи ръце
и ужасно горчи му, но тайно.
(И това, че разказва го тука в 3-то лице,
също тъй не е никак случайно.)

Това как е написал!... Това как е можал!...
И туй мощно навремето слово!...
Ала връщане няма, и така му е жал,
че не може да почне...

Снощи, както преписвах свойта нова поема,
ужасяваща мисъл
ми дойде отдалече.
проверих и оказа се, че на същата тема
преди време съм писал
почти същото вече -
пак поема, пак сатира, пак добра като стих,
но като ги сравних,
току-що сътворената се оказа по-лоша,
тъй че с три ядни извода я...

С "Deja vu" означаваме на френски език
всеизвестното силно, макар траещо миг,
и странно усещане, че това, от което
е съставен тоз миг - дъхът на кафето,
викът в коридора,
зелената щора
и жената, простираща прането си в двора -
да, че всичко туй казва ти: - Какво става, човече?
Ами ти този...