Нас вярна джуба свързани - до смърт, -
другарьо мой, другарьо Парабелум,
ти в моя тежък и опасен път
за мене с вярност и любов не бде ли?
Аз знам: един работник е горял -
от лоша кашлица и задух дразнен, -
той в огъня на свойта обич те изля
и закали те в своята омраза.
И щом те видя - мощен и сурив -
как в тъмни, хладни блясъци сияеш,
аз пламвам в отмъстителна любов
и в гневни пориви ръцете ми играят -
о, как жадувам да мъстя
на тия подли чужденци и свои -
за поруганата ни свобода,
за Ботев и за теб, родино моя!...
Но щом врагът рече да ме плени,
другарю мой, от скръб не ми изменяй -
ти черепа ми с верен гръм пръсни,
не давай никой да се гаври с мене!...