Те тръгнали в тъмно - шестнадесет смели момци, -
простили се с родното село
и тръплени в радост - там чакат ги стари бойци, -
и в младост, и в сила цъфтели.
Те дълго вървели. Със пушка бил само един...
Достигнали "Равна поляна" - закрил ги Балканът и техните росни следи
изчистило слънцето ранно.
Умора тежала, горели очите за сън -
и в сън се унесли дълбоко.
Но черен предател ги зърнал и сепнат, без шум
отминал, усмихнат жестоко...
Те късно разбрали: стражари, агенти - безчет.
("Ех, свърши се!" - някой пожалил.)
А нямали пушки...Ония пък - огън отвред...
ни младост, ни хубост ги спряла!
Загинали всички. Оставили само един,
до късно го били с дървета.
Ни дума не казал. Залели го виж със бензин
И страшно той в тъмното светел...
За страх и за пример палачът-началник решил:
без гроб да изгният в Балкана...
И дълго лежели - шестнадесет млади момци -
там горе, на "Равна поляна".
И никоя майка със нежност не ги приласка -
смъртта им дори неузнала.
То вятърът само с невидима, топла ръка
косите им кротко е галел.
И никоя майка кръвта им с любов не изми,
но мила ги сутрин росата.
И старите буки - когато лесът зашуми -
им веели хлад над челата.
А пътник ли минел, застивал от мъка над тях
(неволно юмрукът се свивал),
пошепвал им нещо и хвърлял им горски цветя -
тъй с цветен саван ги покрили...
Но ето че старец, задъхан и жълт-прежълтял,
мълва нашироко разнесъл:
момците ги няма...Предателят само висял
над "Равна поляна" - обесен.
(То само луната на почетна стража била,
когато партизаните слезли
и гневно мълчали - за мъст командирът им млад
над пресния гроб ги заклевал.)
Наскоро и кмета - изедник, убиец познат -
смъртта го слетяла потайно
и кой отмъстил е - за него ни вест, нито знак, -
така си останал незнаен.
Изтръпнали в ужас агенти, стражари, а сам
началникът - мръкне ли - с коня
измъквал се тайно и крил се в града, но и там
куршумът свещен го догонил.
А слязъл в Присое юнак с героичен отряд -
момците му в младост сияли -
и после присойци разказвали скритом, че в тях
убитите горе познали...
И чудни легенти народът нашепвал с любов,
и слушали младите с трепет
как - живи в сърцата - момците зоват ги на бой,
на смърт и на подвизи светли...
И в тях запленени, излизали в хладни гори
въстаници нови и нови.
А нощем на "Равна поляна" до ранни зори
горели хайдушки огньове.