Колко дена го били? - Ни дума, ни вопълн ни стон...
Но устата сгрешила - сама промълвила: Антон.
Свойто име им казал, но седмица после мълчал,
а пък тялото - в язви и язвите гнойни течат...
"Где са твойте другари?"... Той виждал отряда любим...
и очите притварял, и тръпнел, но бил несломим.
Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент -
той отвърнал му твърдо: "Убиецо, стреляй във мен!"
Те във раните люти посипали сол - като жар.
Скърцал зъби нечуто... И как ли без вик издържал?...
И във злоба безсилна пак били го - диви и зли.
В страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил.
После бавно притихнал...Смутени, учудени, в страх
те го гледали тихо - безмълвен, но горд, величав.
"Нее човек, а желязо!" - просъскал агентът фашист.
Тихо мъртвият казал:
"Не, комунист!"...