Аз изгнивам тук, в затвора,
мили мой, в мечти до теб -
само в малкото прозорче
лъхва слънце и небе.
И те виждам, мой соколе,
и наяве, и в мечти -
в родните балкани, волен,
и за мене ти мъстиш.
Но нали ще дойдеш скоро
с вярна чета в тъмна нощ -
ще разбиете затвора,
а пазачите - под нож!
И ще полетим на воля
дружно пак в борбата ний.
Бързай, бързай, мой соколе,
дни минават, скъпи дни.
Под Вежен,
6 февруари 1944 г.