Селското стопанство е втория по значение отрасъл на народното стопанство. Неговата продукция има решаващо значение за изхрранване на населението. Освен готови хранителни продукта селското сстопанство произвежда и много растителни и животински суровини за хранително - вкусовата и текстилната промишленост. Развитието и териториалното разпределение на селското стопанство зависи от обществено - икономическите райони - степента на териториалната концентрация на промишлено произвдоствените мощности, гъестотата на населението и от природните условия - релеф, климат, почви и др. Веднъж построени консервните предприятия започват да влияят на териториалната структура на селското стопанство в прилежащия му район. По - голямата гъстота на населението позволява застъпването на по трудоемски селскостопански култури. В нашата страна има по - благоприятни физикогеографски условия за развитие на многоотраслово селско стопанство - разнообразна повърхнина, умерено - континентален климат, омекотен на юг под влиянието на средиземноморския басейн, и разнообразни почви. Тяхното използуване изисква социалистически начин на производство, които в международен план налага специализиране на нашето селскотопанство в зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство и тютюнопроизводство. Социалистическото преустроиство на селското стопанство се извърши, като чрез коопериране на селските стоани и създаване на ТКЗС капиталистическите производствени съотношения се замениха със социалистическа форма в селското стопансво е ДЗС. Трудовокооперативните земеделски стопанства са социалистически предприятия, чиито успехи са велико революционно събитие. Освен че премахнаха експлоатацията на човека ТКЗС създадоха материалните предпоставки за научно обоснована концентрация и развитие на промишлена основа. Към 1960 г. на ТКЗС се пада 62,3% от общата продукция на селско стопанство и материалните предпоставки. Държавните земеделски стопанства са по - висш тип социалистически селско стопански предприятия. С част от продукцията - сортови семена и породист добитък, те снабдяват ТКЗС. След 1960 г. за сметка на ТКЗС броят на ДЗС се уееличава постепенно. Средно на едно ДЗС се падат по 30 хил. дка. Агропромишлените комплекси са социалистически селскостопански организации с висока степен на концентрация на производството и отраслова специализация. Те обединяват ТКЗС и ДЗС, които запазват своята организационна самостоятелност. Основни принципи на органиьзацията са доброволността и териториалното единство. АПК обединяват стопанства с такива почвени, климатически и икономически условия, които улесняват хоризонталната организация на селскостопанското производство, създаването на масиви от еднородни култури, специализрани животновъдни ферми и фуражни бази. АПК цели да увеличи селскотопанската продукция и намали нейната себестойност, като въвежда промишлена технология. Концентрацията създава условия за организиране на единно - складово транспортно стопанство, ремонтни бази за оптимизиране броя на машините и най - ефективното им използвуване. В условията на социализма агропромишлените комплекси ще изпълняват и друга важна териториално - организираща роля. С промишлените предприятия, преработващи селскотопански суровини, постепенно ще се осъществява вертикалната интеграция на селското стопанство. Между селското стопанство и промишлеността ще се създават още по интензивни и постоянни връзки, условия за създаване на организационното им единство за планово разрастване на селското стопанство и хранително - вкусовата промишленост.