Клавдий Птолемей е знаменит древен астроном, географ и оптик, живял в Александрия. Систематизира астрономическите знания от древността и създава Птолемеевата система, според която Земята е в центъра на Вселената. Тя е изложена в съчинението му „Алмагест“ от 13 книги.

Исак Нютон (1642 – 1727) е английски учен, един от най-великите в историята на науката. Създава класическата механика, формулира принципите на динамиката и открива закона за всеобщото привличане. Едновременно с Лайбниц създава диференциалното и интегралното смятане.

Галилео Галилей (1564–1642) е италиански физик, астроном и математик, основоположник на експерименталния метод във физиката. С телескоп открива лунните планини, четири спътника на Юпитер, фазите на Венера и слънчевите петна.

Йохан Кеплер (1571–1630) е голям немски астроном и математик. Той открива основните закони, които обясняват движението на планетите. Благодарение на тях хелиоцентричната система получава по-солидна теоретична основа.

Тихо Браге (1546–1601) е датски астроном, роден в Кнудструп. Създава обсерваторията Ураниборг, близо до Копенхаген, и извършва множество точни наблюдения на звездите и планетите, особено на Марс. Въз основа на тях Кеплер открива своите закони.