***

- Прощавайте, дечица, за да се простим!
Времето пристигна да се разделим.
Прощавайте, говоря и сълзи текат,
за вази милея, но тръгвам на път.
Кабил, край няма, ще ида далеч!
Недейте се тъжи! Ей давам ви реч -
догде се завърна, ако не умра, -
със вас ще желая пак да се сбера.
И...

От планинските рътища водица
снежлива ниско кати че пълзи,
облива бледовръхлата тревица,
каквот' горещи кървави сълзи
гърдите на злочеста удовица,
кога прегдъва дребни си дечица.
Гори посърнали и меланхолни,
вий, голи, бледни като болни,
безвиден, както зажумял мъртвец,
люлей се...

Късна есен е вече и ято след ято
над горите във синьото се вдигат отту
и невесела - чувствам - е земята, която
ще остане след малко без птичия звук.

И по асоциация, макар на шега,
аз си казвам с тъка,
че, явно, поезията напоследък е в криза,
понеже от цифрите на пазара излиза,
че...

И оркестър, и публика аплодират накрак
и ги викат на няколко биса вън от програмата,
и - слушател далечен - аз представям си как,
със букети отрупани, след поклоните двамата,

докато на възторзите не е стихнал звукът
и на висшите чувства още траен е трепета,
зад кулисите скриват се, за...

Какво пишат поетите, щом почувстват се стари,
ако не мемоари?
Когато ме питат дали сме се знаели,
отговарям, че ако имал съм не само една или
две, а много възможности, в онова кафене
"Средец", зад Народния, но повече - не.
Не сме се познвали
и сме се разминавали.
И когато случайно...