Валери Петров - Приятелски диалог
Остаряхме, приятелю, тъжен факт, няма как,
неусетно животът отлита
и ти, гледам те, куцаш със единия крак,
а и мене ме мъчи артрита.
И да бе само туй! Щом погледнем назад,
доста тъжно на двама ни става.
Тъй е, друг е животът ни, когато си млад,
ах, по-друго бе всичко тогава!
А сега...