Реакциите между киселините, основите и солите са всъщност реакции между йоните, които се получават при електролитната дисоциация на тези електролити във воден разтвор. И в зависимост от природата на реагиращите електролити и природата на получаваните продукти съществуват следните йонни...

Прочети още...

Като се взема предвид казаното при "химично равновесие" и че електролитната дисоциация е равновесен процес, може да се изведе за нея съответната равновесна константа - констана на електролитната дисоциация или константа на йонизацията. В общия случай xy⇔x++y- имаме израза...

Прочети още...

В класичната форма на теорията на електролитната дисоциация залегнаха предпоставките: йоните в разтвора не си взаимодействат и подвижността на йоните не зависи от концентрацията. Докато за слабите електролити това е донякъде приемливо, за силните електролити положението е по-друго. И Дебай и Хюкел...

Прочети още...

Всички киселини имат общи свойства - кисел вкус, реагират с редица метали, също с карбонати, променят синия лакмус в червен и прочие. И се определят като електролити-хидроокиси, които при електролитната дисоциация дават водородни катиони и никакви други катиони. Последното прецизиране е необходимо...

Прочети още...

Електролитната дисоциация е равновесен процес, но той не е статичен, а динамичен, тоест скоростта на дисоциацията е равна на скоростта на моларизацията при дадени условия. И за мярка за изразеността й служи степента на електролитната дисоциация (α), която представлява отношението между броя...

Прочети още...