Греъм Грийн написва "Безнадежден случай" през 1960 г. В книгата се разказва за архитект на църкви и други религиозни здания. Той е станал световноизвестен, защото работата му е изключително майсторска. Но главният герой страда от безразличие и не намира смисъл в живота си. В началото на новелата го виждаме на кораб, плаващ по кална река в центъра на Африка. Последната спирка на кораба е конгоанско село за прокажени, за които се грижат свещеници и монахини. Именно там и се установява главният герой. Причината е, че иска да намери място, където да остане сам с психологическия си проблем - невъзможността да чувства нормални човешки емоции.
Свещениците и колонистите смятат, че постъпката му е продиктувана от свети мотиви. Истината е, че той изобщо не се интересува нито от Господ, нито от други човешки същества. Затова го диагностират като менталния еквивалент на "безнадежден случай". На този стадий тялото на прокажения започва да се разкапва. Но архитектът се заема с грижи за болните и постепенно се излекува от психичния си недъг.
Темите за любовта, вярата, болката, истината са водещите в тази творба. В етичен план новелата интерпретира по великолепен начин връзката между невъзможността да обичаш и религиозното лицемерие. Християнството се присвоява човешки добродетели и ги приписва на собствената си доктрина. Именно това е осмяно по фин начин в творбата.
Но книгата не е разбрана именно така от читателите й. Заради тази новела и други негови произведения го определят като "католически автор". След като публикува "Безнадежден случай", е засипан с ентусиазирани писма. Повечето от авторите им са жени и свещеници.
Цитат от книгата
"Щом попадне в необичайна обстановка чужденецът неизменно изпитва нужда да възпроизведе наоколо си обичайното, познатото - с помощта на някоя снимка например или с купчинка книги, ако това е всичко, което е взел от своето минало. Кери нямаше нито снимки, нито книги, ако не се смята дневникът му. Първата сутрин, когато се събуди в шест часа от молитвите в съседния параклис, го обзе паническо чувство, че е запокитен сам накрай света. Остана да лежи по гръб, заслушан в набожните песнопения, и ако на пръстена му вместо монограм имаше знак с магическа сила, той сигурно би завъртял и бе поискал от появилия се джин да го пренесе на мястото, където по липса на по-точна дума наричаше свой дом."