Астрономията е наука за строежа, движението и развитието на космическите тела и техните системи. Името ѝ произлиза от гръцките думи астрон (звезда) и номос (закон). Обект на астрономията са различните космически обекти: планети, звезди, мъглявини и други, системите от космически тела - звездни купове, галактики и други, и Вселената като цяло - Космосът.
Планетите са космически тела с ниска температура, които светят с отразена слънчева светлина. Земя, Марс, Венера са планети. Звездите са самосветещи космически тела с много висока температура. Звезда е и нашето Слънце. Звездите често образуват системи от двойни и кратни звезди, купове и други.
Мъглявините представляват вещество във вид на газ и космическа прах с много малка плътност, което е разпръснато в пространството между звездите.
Галактиките са системи от огромен брой звезди и междузвездно вещество. Слънцето е звезда от Галактиката, която се нарича Млечен път.
Всички изброени дотук космически тела са естествени.
След 1957 г. се появиха и нови обекти на астрономията - изкуствени космически тела: изкуствени спътници на Земята (ИСЗ), изкуствени спътници на Луната, космически кораби, орбитални станции и други, които наричаме общо космически летателни апарати (КЛА).
Всички космически тела непрекъснато се движат, променят, развиват. Основните задачи на астрономията са: изучаване истинските им движения в пространството, изследване физическия строеж на небесните тела, тоест изследване на химичния състав и физичните условия и решавнае на проблема за произход и развитие на небесните тела и системи.
Историческо развитие
Астрономията е една от най-старите науки. Величествените небесни явления (затъмнения, метеори, фази на Луната) са правили силно впечатление върху ума на първобитния човек. Наченки на астрономически знания се откриват в историческите паметници, останали още от древните халдейци, китайци, вавилонци, египтяни. Древните хора открили, че могат да използват периодичността на някои от тези явления - например по движенията на Луната, Слънцето, звездите да измерват времето.
Особено развитие на астрономията се забелязва около втори век преди новата ера в Гърция, Китай, Индия, Египет. Астрономите в тези страни постигнали значителни успехи при установяването на закономерностите в небесните явления по тези наблюдения. Например те подробно познавали периодичността на слънчевите и лунните затъмнения. Като връх на астрономическите познания за това време ее създаването на геоцентричната система на Птолемей за движението на небесните тела.
През Средновековието поради реакционното влияние на религията настъпва известен застой в развитието на астрономията. През този период астрономите се занимават главно с наблюдаване видимите движения на планетите и нагаждането на резултатите към религиозните догми.
Смелите идеи и забележителните открития на Коперник, Бруно, Кеплер, Галилей, Нютон дават мощен тласък в развиутието на астрономията като точна, материалистична наука. Появяват се и първите хипотези за произхода на небесните тела и за образуването на планетите. Голямо значение за развитието на астрономията имат трудовете на руския астроном В. Я. Струве. Все по-бързото развитие на астрономията се обяснява с широкото използване на математическите и физическите методи и новите технически постижения.
Методи на астрономията
Почти цялата нформация за космическите тела се получава чрез наблюдение на излъчваното, отразеното или преминалото през тях лъчение.
Лъчението от космическите тела най-често се събира с телескопи, след което попада върху приемник, чувствителен към лъчи от определена област от спектъра на електромагнитните вълни. Досега най-много астрономическа информация е получена от анализа на космическото лъчение във видимата област на спектъра, но през последните десетилетия все повече информация се получава от космическото лъчение в областта на радио, рентгеновата, инфрачервената и други честоти.
При улавянето, регистрирането и анализа на лъченията на космическите тела широко се използват физически уреди, като телескопи, фотоумножители, радиоприемни устройства и други методикато фотографията, спектралния анализ и други. В зависимост от това наблюденията са визуални, фотографични, спектрални, радио и други.
В астрономията широко се използват и математически средства за обработка и анализ на наблюдаваните данни и резултати.
Дялове на астрономията
- Астрономията се дели на няколко основни дяла. Те са:
- астрометрия - изучава видимите положения и движение на космическите тела.
- Небесна механика - изследва истинските движения на тези тела.
- Космогония - наука за произхода и развитието на космическите обекти.
- Астрофизика - изследва физическите свойства, състояние и строеж на космическите тела. Астрофизиката е най-новият и най-бързо развиващ се дял на астрономията.
В зависимост от това излъчванията на коя част от спектъра се изследват, астрономията се дели на радиоастрономия, рентгенова астрономия, инфрачервена астрономия и други. Видимите лъчи и радиовълните преминават през атмосферата на Земята и техните наблюдения се реализират с наземни средства. Тъй като по-голяма част от космическите лъчения в другите области на спектъра (рентгенови, гама лъчи и други) се поглъщат от земната атмосфера, техните наблюдения са извънатмосферни. Те се реализират чрез поставяне на съответни приемници на лъчение на КЛА, ракети, балони, на повърхността на Луната.
Във връзка с развитието на астронавтиката - наука за космическите полети, се развиват и други междинни дялове на астрономията: космическа навигация, космическа медицина, космическа биология, космическа геодезия.
Значение на астрономията
Астрономията се е зародила от практическите нужди на хората. Така още в древен Египет било забелязано, че разливането на река Нил започва от момента, когато звездата Сириус изгрява почти едновременно със Слънцето. С разливането на Нил са започвали земеделските работи в Египет, а земеделието било поминък за изхранване на населението. Връзката на разливането на Нил с небесните явления е било един подтик за системни наблюдения на небето.
В по-нататъшното си развитие астрономията е дала методите за измерване на времето, за изчисляване и съставяне на календара, за определяне на географските координати на точка от земната повърхност, за ориентиране, което се използва в авиацията, корабоплаването и космонавтиката.
Развитието на астрономията е ярък пример за ползотворно сътрудничество между много науки. Най-често се използват методите и постиженията на природните науки. Например физиката дава не само уреди и методи за наблюдаване и изучаване на космическите тела, но и теоритична основа за анализ на получаваните от наблюденията данни за физическите условия, процеси и природа на тези тела. Постиженията на химията се използват при изучаване състава на космическите тела. Все по-широко при изучаване на Луната и планетите се използва геологията. Математиката адва на астрономията апарат за теоритични изследвания и обощения. От друга страна, астрономията е допринасяла и допринася за развитието на другите науки. Изследването движението на планетите и изкустените космически тела е развивало и развива математическите средства и механиката. Изучаването спектрите на космическите тела доведе до откриването хелия на Слънцето, дава възможност да се изучават многократно йонизирани вещества в условията на високи температури и разреждания. Белите джуджета и откритите през 1967 г. пулсари дават данни за веществото при свръхплътни състояния. За пръв път термоядрените реакции се появиха в астрономията като възможен източник на енергия на звездите. Данните от поведението на веществото при свръхвисоки плътности и температури, при свръхсилни гравитационни (черни дупки) и магнитни полета са необходими и при по-нататъшното развитие на физиката. Засега те могат да се получат само в естествена лаборатория, каквато е Вселената. Най-великото достижение на съвременната техника - създаване на изкуствени небесни тела, космически кораби и автоматични станции (космически летателни апарати) се дължи до голяма степен на астрономията.
Астрономията има и основно значение за светогледа на човечеството. Тя е показала, че Земята е обикновена планета, обикаляща около Слънцето, като по такъв начин е отхвърлила догмата за изключителното, централно място на Земята и човека във Вселената. Цялото развитие на тази наука е ярък пример за непрекъснатата борба и победата на материализма над идеализма. Всички натрупани знания в астрономията непосредствено демонстрират основните принципи на диелектрическия материализъм: вечността и непрекъснатото развитие на материята, диалектическите закони в това развитие, взаимната връзка и взаимозависимост между природните явления, бекрайността на Вселената и в резултат на всичко това - пълната безсмислица на идеята за Бог и божествено начало.