Сутринта Витоша беше толкова близко -
беше чиста и румена в ранния хлад.
Долу - бели мъгли, сякаш сребърни изстрели
са димели нощес в тихи свежи поля.

А небето - без край! Мигар другаде има
тъй обистрено, толкова синьо небе?
Тъй бе хубаво... Някаква радост безименна
сякаш бликаше тук и...

Где си ти,

буреносен поете,

ти - за смърт

и за подвиг мечтал?

В лют двубой

се надигат

два света -

боят, за който ти громко веща

И ония,

които с чудесни

и възторжени думи възпя,

днес умират

със песни -

ала ти...

Мина се късна вечеря,
време петляно настава;
силна му буря вееше;
буен дъжд рукна отгоре,
Бойка от къщи излиза,
буря ѝ в нищо не бърка,
буен дъжд воля не спира...
Бойка саминка излезе,
та са към чучур упъти,
там над реката под брястът.
Седна саминка на камък -
на саморасъл бял камък,...

Помежду Ибипча и Харманли
на пътя има една чешка, която се казва
Ка балдър чешмеси, за нея живее в
народа следъющето предание:

Видиш ли долу в полето,
дет се мержеят, чернеят
дестина дървя върбови?
Там било село Бисерча
в стари години, отколе,
там са родила, живяла
мамина мила...

И сещам аз, и виждам аз,
в борба юнашка уморен,
за мен залезе светлий ден -
ей наближава сетний час/

За миналото спомен жив
във размислите ме теши -
мечтай за пролет цвят ревнив,
когато жега го суши.

Тежи ми свят, а на светът
и аз тежа, ненужен веч...
Изходен е уречен път,...