1

Кой нощес с любов е везал
с дребнозърнест, звезден сняг -
в кичури бухлати чезне
вчера голият клонак.

И сега е като в чудо:
нежен блясък те слепи.
Бели арки вдигат лудо
буки - с връх в небето впит.

Слънцето в разплавен блясък
по върхарите гори,
в синкавомъгляви краски
сенчестият...

Прочети още...

Надигна черни пълчища врага.
Блокада...
Дебнат вред засади.
До пояса затъвахме в снега.
Свистиха мини и снаряди.

И бой след бой...
Един отблъсква сто -
връхлитат двеста с тъмна ярост...
Но с кръв
и с партизанско мъжество
пробихме вражите прегради.

...Коя ли нощ не спим?
Изпи...

Прочети още...

Колко дена го били? - Ни дума, ни вопълн ни стон...
Но устата сгрешила - сама промълвила: Антон.

Свойто име им казал, но седмица после мълчал,
а пък тялото - в язви и язвите гнойни течат...

"Где са твойте другари?"... Той виждал отряда любим...
и очите притварял, и тръпнел, но бил...

Прочети още...

Другари мои, победихме!
Ще тръгне всеки в своя път,
но дните минали споиха
в нас дружба - на живот и смърт.
И мигар някой ще забрави
хайдушкия богат живот -
протекъл в поход, в бой, в забави,
в Балкана - роден нам и свой?

До гроба си дори ще носим
тоз спомен - съкровен и жив -
в...

Прочети още...

Бе тежък бойняит ни път -
родихме се в жестоко време.
Решени на живот и смърт,
растяхме ний - желязно племе.

Нас брулеха ни ветрове.
Зарити в снеговете спехме.
Познахме - в люти боеве -
разгрома грозен и успеха!

Народът вярно ни пази -
влял в нас вековната си твърдост.
Прям...

Прочети още...