Анасонът (Pimpinella anisum) е едногодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни, което достига до 60 см. Лечебната му дрога са плодчетата, от които се получава и анасоново масло. У нас не расте диво, а се отглежда в топлите части на страната.
Описание на растението
Анасонът е представител на семейство Сенникоцветни – Apiaceae. Той е едногодишно тревисто културно растение с изправени, цилиндрично стъбло, което на височина достига до 60 см. В горната си част то е голо и разклонено. Долните листа са закръглени, сърцевидни, едро назъбени с дълги дръжки. Средните са плитко триделни, а горните са двойно до тройно перести, нарязани, почти приседнали. Цветовете са бели, дребни, разположени в сложни 8-12-лъчни сенници. Тичинките са 5. Плодчетата са с яйцевидна или обратно крушовидна форма, слабо сплескани встрани, по—широки към основата си. На върха се намират петзъбна чашка и издут надплодников диск с остатъци от две стълбчета. Плодчетата са покрити с власинки. Външната им страна е издута, а вътрешната – плоска. Всяка от тях има по 5 надлъжни, гладки, прави ребра, като 3 от тях се намират по изпъкналата част, а 2 – отстрани. Дължината им е 3-5 мм, а ширината 2-3 мм. Във вътрешността им е разположено едно семе, сраснало с плодната обвивка. Имат сиво зелен цвят.
Разпространение и дрога
Разпространение. У нас анасонът не се среща в диво състояние, а се култивира в топлите части на страната (Старозагорско, Харманлийско, Първомайско и други).
Дрога. Плодчетата на анасона – Fructus Anisi. Използва се и полученото от плодчетата анасоново масло (Oleum Anisi).
Събиране и съхранение
Плодчетата на растението се събират през юли при потъмняване на стъблото малко преди пълното узряване на семената, за да се избегне оронването им. Откъсват се стъблата заедно с плодчетата сутрин рано или вечер по хладно и се разпръскват на харман до пълно узряване на семената, след което се вършеят. Изсушените плодове имат сиво-зелен цвят, сладникав вкус и приятна миризма. Опаковат се в конопени или четирикатни хартиени торби. Могат да съдържат влага не повече от 12%. Пазят се в сухо и проветриво помещение.
Химичен състав
Химичен състав. Плодът съдържа 2-6 % етерично масло, около 10-30% мазнини, холин, 20% белтъци, захари, кумарини, стигмастерин, витамин C (до 140 мг%), витамин P (рутин – 120мг%) и микроелементи. Етеричното масло съдържа 80-90% анетол (носител на аромата), диатенол, метилхавикол, анизкетон, анизова киселина, анизалдехид. Анизалдехидът се получава при отлежаване на дрогата в резултат на окислителните процеси, които протичат в анасоновото масло. Плодчетата на българския анасон съдържат 2,4% анасоново масло.
Действие и приложение
Действие и приложение. Дрогата улеснява отхрачването при остри и хронични възпаления на дихателните пътища (бронхит, трахеит, фарингит, ларингит, кашлица от различен произход), засилва стомашната секреция и тази на жлъчния мехур и премахва спазмите при хроничен гастрит, жлъчна дискинезия и жлъчнокаменна болест. Поради болкоуспокояващото действие на анетола дрогата се предписва при колики в стомаха и червата и при метеоризъм. Етеричното масло действа пикочогонно и затова има добър ефект при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Дрогата понижава кръвното налягане (Пейчев, 1967( и рефлекторно възбужда дихателния център. Поради естрогенното действие на диатенола, който се съдържа в етеричното масло, дрогата подобрява функцията на млечните жлези и в резултат увеличава млякото у кърмачките, освен това действа благоприятно при намалена функция на яйчниците. Етеричното масло има противомикробно действие и е добро средство срещу външни паразити у човека и домашните животни. Маслото засилва кръвооросяването на кожата. Използва се и като ароматно средство.
Начин на приложение
Начин на приложение. Дрогата се прилагат под формата на запарка. 3-6 чаени лъжички счукани плодчета от анасон се заливат с 400 г кипяща вода. След е час извлекът се прецежда. Приема се по 60-120 грама три пъти дневно след ядене.
- Анасонът е едногодишно културно растение от семейство Сенникоцветни (Apiaceae), високо до 60 см.
- Дрогата са плодчетата (Fructus Anisi) и анасоновото масло (Oleum Anisi).
- Плодчетата съдържат 2–6% етерично масло, в което 80–90% е анетол, носителят на аромата.
- Бере се през юли, малко преди пълното узряване, за да не се оронят плодчетата.
Често задавани въпроси
Расте ли анасонът диво в България?
Не. У нас се култивира в топлите части на страната, например в Старозагорско, Харманлийско и Първомайско.
Кои части на анасона се използват?
Плодчетата (Fructus Anisi) и полученото от тях анасоново масло (Oleum Anisi).
Кога се събират плодчетата на анасона?
През юли, при потъмняване на стъблото, малко преди пълното узряване на семената, за да не се оронят.