Вид и видообразуване

Как еволюцията води до нови видове?

В резултат на изменчивостта и наследствеността индивидите в дадена популация не са еднакви. Те се различават по редица белези. Едни от тези белези са полезни в борбата за съществуване, а други - не. Полезните се запазват от естествения отбор, а вредните се унищожават. Популациите от един и същ вид живеят при различни условия. При различни условия отборът запазва различни белези. Популациите се различават една от друга. Условията за живот обаче се променят непрекъснато. При новите условия едни популации имат предимство в борбата за съществвуане и се зпазват от отбора, а други се оказват неприспособени и загиват. Разликите между популациите се засилват и във вида се създават разновидности.

Така еволюцията се осъществява в популациите и довежда до зараждане на нови видове.

Как се е променяло понятието вид?

Аристотел за пръв път използва понятието "вид". Под вид той разбира група животни, която е част от друга, по-голяма група. Неговите представи са заимствани от елементарната логика и не отговарят на днешните представи за вида. Английският учен Дж. Рей за пръв път използва термина "вид" като единица за класифициране на организмите. Според него видът е съвкупност от организми, които са с еднакви белези, размножават се помежду си и дават плодовито потомство.

Карл Линей доказва, че в природата всички живи същества са групирани във видове. Те са неизменни. Видът е множество от родствени организми, които си приличат по устройството на тялото и при размножаването си дават себеподобни. Според Ж. Б. Ламарк видовете са непостоянни и не съществуват реално. В родата има индивиди, които човек за удобство обединява във видове, родове, семейства и т.н. Затова видът съществува само в представите ни. Това е сбор от сходни индивиди, чиито поколения оставят неизменни, докато не се променят условията, при които живеят.

Дарвин смята, че видът съществува чрез различните си разновидности.

Няма рязка граница между вид и разновидност. Видът е рязко различаваща се разновидност, а всяка разновидност е зараждащ се вид.

Видовете се образуват в хода на еволюцията в резултат от изменчивостта, наследствеността и действието на естествения отбор. Видообразуването се осъществява чрез дивергенция и конвергенция на белезите.

Дивергенция

В хода на еволюцията в родствени организми се формират различни белези. Едни от тях са полезни за вида, а други - вредни. Естественият отбор запазва полезните и унищожава вредните. В резултат на това белезите на индивидите от един и същ вид се раздалечават. Процесът на раздалечаването на белезите се нарича дивергенция. Появяват се разновидности. В следващите поколения разликите се засилват, защото някои от разновидностите се оказват неприспособени в борбата за съществуване и загиват. В крайна сметка разликите между разновидностите стават толкова големи, че началният вид се разпада на два и повече нови.

Конвергенция

Тя е точно противоположен на дивергнцията процес. Изразява се в независимо образуване на сходни изменения при неродствени организми. Класически пример за конвергенция е формата на тялото и плавниците на живеещите във водата риби, бозайници и дребни влечуги (например акула, делфин и ихтиозавър).

Видообразуване

Дарвин си представя видообразуването като постепенен процес.
В резултат от изменчивостта и наследствеността индивидите и началния вид стават разнообразни. Едни от тях притежават типичните за вида белези, а други се различават. Типичните за вида индивиди имат еднакви потребности от условия за живот. Затова между тях се води упорита борба за съществуване. Индивидите със силно изменени белези имат по-различни потребности. В резултат на това те могат да се окажат по-приспособени в борбата за съществуване и да оставят потомство, в което изменените белези се подсилват. Този процес продължава и в тяхното поколение. Индивидите с най-големи разлики помежду си имат и различни потребности. Те могат да живеят добре заедно. Така постепенно се появяват форми, между които разликите са много големи и трудно биха могли да се отнесат към един и същ вид. Това са разновидноти. Разнообразието в устройството и в потребностите им благоприятстват тяхното размножаване и разселване. Те преживяват по-добре на места, които не се обитават от другите индивиди на този вид. Ако изменените белези дават предимство в борбата за съществуване и на новите места, то под действието на естествения отбор измененията се запазват и засилват във всяко следващо поколение. Новополучените разновидности все повече се различават от изходния вид.

Ако в мястото, където е останал да живее началният вид, условията за живот се изменят, индивидите се оказват неприспособени и умират. ИЗчезва изходната форма, а продължават да съществуват разновидносатите в новите местообитания. Тези разновидности се превръщат в подвидове и при тях измененията продължават да се задълбочават под контрола на естествения отбор. С течение на времето те стават нови видове.

По мнението на Дарвин по подобен начин се образуват и по-големите систематични групи: родове, семейства и т.н.

При видообразуването естественият отбор довежда до усложняване и усъвършенстване на организмите. Получават се все по-висши организми. Според Дарвин обаче това не става винаги. Ето защо наред със сложно устроените организми съществуват и далеч по-просто устроени.

Как Дарвин разбира вида?

Появата на нови видове е особено важен етап от еволюцията на живата природа.  Ненапразно трудът на Чарлз Дарвин е озаглавен "Произход на видовете по пътя на естествения отбор". В представите на Дарвин видът е вътрешно противоречив. От една страна, като резултат на еволюцията видът е цялостен, приспособен към дадената среда, стабилет; от друга - като етап от еволюционния процес ой е динамичен, дава нови видове.

Между различните видове съществуват по-бизли или по-далечни връзки. Благодарение на това живите организми могат да бъдат подредени в една система според техния произход и степента на родствените им връзки. Тази система е естествена, тя съществува реално в природата.

Често задавани въпроси