Основни начини на естествен отбор и приспособяване

Естественият отбор според Дарвин

Би могло да се създаде впечатление, че съвременните схващания за естествения отбор противостоят на идеята на Дарвин и приравняват отбора с по-успешното размножаване на едни индивиди в сравнение с други. Това е само привидно. В теорията на Дарвин е важна частта, че индивидите от даден вид се конкурират помежду си за ограничените условия за живот. Между тези индивиди съществуват разлики по някои белези. Често тези разлики се унаследяват. Благодарение на някои от тях едни индивиди са по-приспособени в борбата за съществуване в сравнение с други. По-приспособените се размножават по-успешно и предават белезите си на следващите поколения.

Примерът с жирафите

Тази идея на Дарвин подкрепя с примера, че първоначално жирафите нямали толкова дълги предни крайници и шия. Отделните индивиди се различавали един от друг съвсем слабо по тези белези. Всички се хранели с листата на дърветата. В периодите на липса на храна индивидите се конкурирали помежду си. Животните с по-дълги шии и крайници достигали листата от по-високите клони, които били недостъпни за останалите индивиди. Те от своя страна постепенно гладували и по-често загивали, преди да дотигнат полова зрелост. Така заедно с тях изчезвали и белезите къса шия и къси предни крайници. В борбата за съществуване са преживели индивидите, които имали най-дълги шии и предни крайници. Те са размножавали успешно и оставяли по-многочислено потомство.

Съвременното определение

В съвременното определение за естествен отбор се отдава значение на по-успешното размножаване. Различната степен на размножаване може да бъде разглеждана като краен резултат от редица събития:

1. Различна смъртност на индивидите в ранна и млада възраст.
2. Различна степен на преживяване след полова зрелост.
3. Различен успех от размножаването.
4. Различна плодовитост.

В учението на Дарвин за естествения отбор са вземи предвид само първите две събития. След това в учението за половия отбор е взето под внимание и третото. Съвременните схващания за естествения отбор се основават на крайния резултат от всички посочени събития, взети заедно, като се подчертава и значението на последните две от тях, от които размножителният процес е в тясна зависимост. Като имаме предвид това, различаваме два основни начина на осъществяване на естествения отбор:

1. Чрез усъвършенстване на приспособеността на индивидите от дадена популация. Определени изменения например дават предимство на индивидите в борбата за съществуване. Те се оказват по-приспособени в сравнение с индивидите, които не ги притежават.
2. Чрез усъвършенстване на размножителната способност на индивидите от дадена популация. Индивидите, носещи изменени белези, например оставят по-многочислено потомство в сравнение с индивиди, които не ги притежават. И това е независимо от факта, дали едните индивиди превъзхождат другите в борбата за съществуване. Следователно този начин на осъществяване на естествен отбор невинаги повишава приспособеността на популацията. Той може да стане причина даже за разпространяване на белези, вредни за популацията.

Типове приспособеност

Във връзка с тези начини на осъществяане на естествения отбор различаваме и два основни типа на приспособеност на организмите:

1. Приспособяване на отделни индивиди или на цялата популация към условията на средата и в резултат - способност за оставяне на по-многочислено потомство.
2. Повишаване на размножителните способности на отделни индивиди или на цялата популация.

 

Често задавани въпроси