Бе тежък бойняит ни път -
родихме се в жестоко време.
Решени на живот и смърт,
растяхме ний - желязно племе.
Нас брулеха ни ветрове.
Зарити в снеговете спехме.
Познахме - в люти боеве -
разгрома грозен и успеха!
Народът вярно ни пази -
влял в нас вековната си твърдост.
Прям стана нашият език
и ние - по-сурово мъдри...
Ний гледахме от някой рид
глави как носят на върлини,
как родният ни дом гори,
как - луди - старите проклинат...
И зреехме в свещена мъст,
що челюстите в гняв сковава,
и всеки - с враговете твърд -
убиваше, когато трябва.
Но в загрубелите сърца
таехме ний дълбока нежност
и майка, и любима, и деца
със нас вървяха неизбежно.
Родино, горда с нас бъди!
В сурови боеве калени,
и днес над свободата бдим -
желязно, партизанско племе!