В интерпретативното съчинение финалът на „Дядо Горио“ на Балзак се разглежда като разкриване на пороците на буржоазното парижко общество от 19 век. Сиромашното погребение показва, че човек е част от висшето общество, само докато то има изгода от него.
Човекът и обществото
Човекът по своята същност е социално същество, поради това взаимоотношенията между него и обществото са тема, която не влиза в границите само на една епоха. В творбата си "Дядо Горио" Балзак разкрива максимално обкетивно пороците, целите и деградацията на буржоазното парижко общество от 19-ти век.
Сиромашното погребение на дядо Горио
Сиромашното погребение на дядо Горио е доказателство, че човек е част от "висшето общество" единствено докато то има изгода от него. В този свят няма място за благородни чувства и общочовешки морални принципи. Финалът на творбата внушава иедята, че за да бъде човек част от "господарите на живота", не може да живее извън социума, извън обществото, именно на това се дължи целеустремеността на Растиняк за социален възход и място в парижката аристокрация.
Жертвата на бащината любов
Дядо Горио става жертва на своята неразумна и самопожертвователна бащина любов, на фанатичната си готовност да направи дъщерите си щастливи на всяка цена. Жертвите на стареца остават неоценени. В последния му път не го изпращат дъщерите му, а "две празни карети с гербовете на граф дьо Ресто и барон дьо Нюсенжан."
Това е парижкото общество, дъщерите осъзнават, че повече няма какво да получат от баща си. Техните успехи се дължат изцяло на жертвоготовността на дядо Горио, но буржоазното общество не търпи глагородни чувства.
Празните карети и властта на парите
Епитетът "празни" внушава усещането за празнотата в душите на изискваните членовена аристокрацията. Откритието, че любовта на децата не може да се купува с пари, е всъщност опровергаване на меркантилния дух на новото буржоазно общество, където всичко е обект на покупко-продажба. С парите си старецът е купил блясък, титли и място в обществото за Делфин и Анастази, затова около гроба му "стояха прислужниците на дъщерите му". Тяхното бързо изчезване е доказателство, че не всичко в живота може да се купи. Понякога обществото, което Балзак описва, може да бъде изключително жестоко.
Всичко в този лъскав свят се дължи на парите, дори и "кратката молитва на свещеника".
Растиняк като посредник между два свята
Посредник между двата парижки свята е младият Йожен, единственият човек, който е до дядо Горио в последните му часове. Спускането на нощта бележи края на живота на стареца и неговата десоциализация. Но като контрапункт е образът на студента, който извървява прехода от младостта към зрелостта, към готовността да намери свое място в обществото.
Взетият назаем един франк потопява Растиняк в "смъртна тъга", защото осъзнава, че за да се сдобие с пари и власт, човек трябва да се откаже от мечтите си за неопетнен живот и честен труд. Убит е идеализмът на младостта, унищожена е вярата му в доброто у хората. Разразява се конфликт между личността, носител на общочовешки ценности, и обществото, коеот се закрепва върху антиморал, за да се откъсне последната младежка сълза: "Такива сълзи падат върху земята, за да се въздигнат до небето". Символно значение имат и страданията на Париж. Всичко в нощното описание навява усещането за загуба и тъга. Както "влажният здрач" опъва нервите, така и мъката на Растиняк преминава в отричане и принизяване.
Висшето общество не приема чувства, то е цел по пътя, към която човек сам избира накъде да тръгне, но е почти невъзможно чрез парите да властва над душата и съзнанието.
Пространството във финала
Пространственото разположение във финалната част на романа "Дядо Горио" също не е случайно. Студентът се намира на високата част, а някъде там долу се намира Париж и така желаното висше общество.
Двубоят на Растиняк с обществото
Растиняк е покосен от тежката съдба на човека, когото едвам познава. Въпреки това той знае, че ако намери своето място между "колоната на площад Вандом" и "купола на Инвалидите", това би му донесло множество облаги. Растиняк тръгва на двубой с висшето общество, но не чрез бунт, а по начин, който би му помогнал да проникне в него. Заканата: "А сега ще видим: аз или ти!", разчетена в контекста на индивидуалното разгръщане на героя, е по-скоро израз на твърда решителност. Битката започва с обяд, което е доказателство, че студентът е вече част от този "бръмчащ кошер".
Идеалът за успелия човек в реализма
Всяка литературна епоха утвърждава различен идеал за успелия човек. Писателите реалисти като Балзак изгражат образите на героите си, които се стремят към социален възход, като противопоставят издигането в обществото на моралното падение, именно тази идея съдържа и финалният откъс от романа.
Балзак създава една от най-гениалните си творби, защото в нея поставя непреходните проблеми на човека и обществото и взаимоотношенията помежду им. "Дядо Горио" не е само величествен паметник на една отминала епоха, а и реалност, която не престава да бъди съпричастност и вълнение.
- Финалът показва, че висшето общество приема човека само докато има изгода от него.
- Празните карети с гербовете на графа и барона символизират празнотата в душите на аристокрацията.
- Растиняк губи идеализма си и решава да проникне във висшето общество, а не да се бунтува срещу него.
- Балзак като реалист противопоставя издигането в обществото на моралното падение.
Често задавани въпроси
Защо погребението на дядо Горио е показателно за обществото?
Дъщерите му не го изпращат, а само две празни карети с гербовете на съпрузите им, което показва, че околните ценят човека, докато имат изгода от него.
Какво символизира епитетът „празни“?
Според съчинението той внушава празнотата в душите на членовете на аристокрацията и показва, че любовта на децата не може да се купи с пари.
Какво решава Растиняк във финала?
Тръгва на двубой с висшето общество, но не чрез бунт, а като се стреми да проникне в него. Битката започва с обяд.