Система на свързаната реч и интелектуалното развитие на децата от предучилищната възраст
Усвояването на родния език от децата в предучилищна възраст предполага не само формиране на практически речеви умения и навици, но и известно осъзнаване на тези умения. Осъзнаването дава възможност за усвояване на контролирана и целенасочена реч и за избор на езикови средства при конкретна комуникативна ситуация. Този процес се реализира най-пряко чрез развитието на логически свързаната реч.
Децата овладяват езика като единство от лексика, граматиката и фонетика, но безспорно е водещото място на логически свързаната реч в тяхното говорно развитие и нейната огромна роля за възпитаване на познавателните им способности. Тя е основата за усвояване на граматически правилен и изразителен говор и за решаване задачите на лексиката и фонетиката. Чрез обучението в свързана реч децата овладяват способи за мисловна дейност; извършва се преход от операционните съждения към овладяване формите на опосредствуваното мислене. От своя страна по-високото равнище на умствено развитие, изграждането на умения и навици, синтез, сравнение става предпоставка за появата на контролирана, осъзната реч. При разработването на нови програми по роден език трябва да се проучи добре системата на свързаната реч, която дадена генетическа степен се обуславя от познавателните процеси и съдейства за тяхното интензивно развитие.
Както цялостната система на родния език, така и системата на обучение в свързаната реч се изгражда върху основата на определени закономерности.
Мисленето и речта като единство на равностойни неделими величини представляват методологическата основа на тази система. Усвояването на езика е неделима страна на познанието. Ето защо овладяването на родния език от децата и запознаването им с околната действителност са единен процес със своите конкретни задачи и форми на обучение. Единството на мисленето и езика дава възможност правилно да се определя образователното съдържание на обучението за овладяване на свързаната реч и да се създава цялостна дидактична система, която осигурява необходимото равнище на умствено развитие.
И така, когато се установява системата на обучението за овладяване на логически свързана реч, трябва да се има предвид характерът на детското мислене и перспективата на неговото развитие, тясно свързани с работата върху речта.
Децата от предучилищна възраст овладяват монологичната и диалогичната реч, като използват в единство действен, нагледен и словесен способ. В зависимост от възрастовата група при решаването на тези задачи преобладава ту нагледно-действеният, ту нагледно-словестният или само словестният способ. Използването на тези способи по съответен начин от децата води до усъвършенстване на умствените действия.
Известно е, че умствените способности се формират най-добре в процеса на активна творческа дейност. Ето защо при овладяването на свързаната реч се отделя значително място на детския разказ. Съставянето на различни разкази е творчески процес. В общата система на свързаната реч решаването на умствена задача и формирането на речеви умения изисква да се съчетават изпълнителни и творчески действия. Дори и тогава, когато децата съставят разказ по образец, по дадено заглавие, по задължителен план, не се получава механическо повторение и подражателно изпълнение. Изграждането на речеви навици у децата чрез съставяне на разкази осигурява тяхното по-високо умствено развитие и формира творческите им способности.
При съставянето на всеки разказ от децата в общата система на логически свързаната реч е необходимо съзнателно да се прилагат речевите умения, които се използват за все по-самостоятелно решаване на нови задачи с творчески характер.
Какви речеви умения се формират при съставянето на разкази, какви са формите и методическите средства за развитието на децата?
- В своя разказ детето трябва да решава задачи, които изискват активна творческа дейност и овладяване на следните умения:
- Да изразява логически свързано различни съждения.
- Да осмисля словесния способ при решаване на задачите.
- Да използва говорни умения при съставянето на различни разкази, като изпълнява задачата по действен, нагледен и словесен сигнал.
- Да подчинява изложението на заглавието.
- Да проектира своя разказ.
- Да поставя в единство съставките на разказа – увод, изложение, заключение, с оглед на неговата тема и сюжет.
- Да употребява уместно основното глаголно време в зависимост от отношението на детето към разказваната случка и да изразява мислите си граматически правилно, съгласно изискванията на устната реч.
- Да използва знанията и опита си при активизиране на логическото мислене и творческото въображение.
- Да обогатява речника си, като си служи с определени глаголи, съществителни и прилагателни имена, да ги активизира в речта и да се разширяват и уточняват връзките на думите с представите и понятията.
- Да овладява самостоятелна устна реч.
Обучението в логически свързана реч съдейства и за формирането у децата на етични представи и понятия. Този процес предполага предварително възприемане на нравствени норми и мотиви за поведение от възрастните. Чрез беседите върху художествените произведения децата осмислят нравствените представи, обогатяват тяхното съдържание и го приобщават. Възприетите нравствени норми и мотиви те пренасят при разнообразни случаи, в различни ситуации върху героите от разказите. Това предполага по-висока степен на осъзнаване и осмисляне.
Най-типичен е този процес при творческите разкази. В тях децата мотивират сюжетното действие и постъпките на героите, осмислят ги като положителни и отрицателни.
Решаването на тези задачи изисква да се усложнява постепенно детският разказ по форма, съдържание, поставяне на фабулата и логическа мотивираност на сюжетното действие.
Детският разказ приема различни форми в зависимост от способа за решаване на задачата, от участието на логическото мислене и творческото въображение. Оттук произтича необходимостта да се разгледат въпросите – какви видове разкази могат да се съставят от децата в детската градина и какви методически похвати да се използват за степенуване на умствените и на речевите задачи, за развиване на познавателните процеси в тяхното единство.
За всяка възрастова група е необходима система от разкази за овладяване на логически свързана, граматически правилна и изразителна реч. Разработването на тази система има своя психологическа основа. Отначало умствените действия се извършват в единство с практическите и след това се интериоризират (П. Я. Галперин, П. Ф. Тализина, Д. Б. Елконини и други). Мисленето на децата от три до четиригодишна възраст се отличава със ситуативност и действеност. Оттук и необходимостта да се използват нагледно-действени средства за овладяване на образователното съдържание. Децата от първа и втора група съставят различни разкази чрез онагледяване на сюжетното действие. С помощта на играчки и картини децата по-лесно изграждат сюжета на своя разказ, словесно по-сполучливо изразяват действията, които възприемат непосредствено; анализират възприеманото в единство със звуков синтез, след което пристъпват по-бързо към словесен изказ на сюжетното действие.
Използването на играчки и картини за съставянето на разкази е свързано и с емоционалната природа на детето от ранната предучилищна възраст. Емоционалността е пряк подтик за развиване на мисловната дейност. Отначало чрез играчките, макетите и картините у децата се извиква непроизволно внимание и непосредствен интерес към игровия и нагледния материал. Задачите се решават практически и нагледно. В този етап децата получават усет за построяване на разказ, учат се целенасочено, логически да свързват мислите си.
Емоционалността, занимателността и нагледността са само едно от средствата за активизиране на мисловната дейност. Постепенно интересното и задължителното във връзка с конкретно поставените задачи взаимно се обуславят. Отначало отсъстват вътрешни стимули за активност, но чрез непосредствения интерес вниманието се насочва и към дидактическите задачи, и към дидактическия резултат. За целта се използват форми и похвати, чрез които се създава вътрешна активност, за да се развива по-интензивно интелектът. Още при децата от втора група (четири-петгодишните) наред с нагледността се дава по-голям простор на мисловната дейност и на творческото въображение. Постига се правилно съотношение на непосредствения и на опосредствения познавателен интерес. При съставянето на разкази децата започват да използват по различен начин картината. Развитието на логическото мислене и творческото въображение дават възможност на детето по-широко да включва в разказите личния си опит, да „излиза“ от изобразеното на картината и да построява все по-самостоятелно своя разказ. Чрез развитието на логическа памет децата запаметяват впечатления от наблюдение и преживяване и да ги предават логически в разказ без нагледно подкрепление.
С натрупването на опит и в зависимост от развитието на познавателните процеси децата от пет до седемгодишна възраст (трета и четвърта група) могат да изявяват по-голяма самостоятелност и творчество в своите разкази.
В трета и в четвърта група се използват форми на разказ и методи на образователна работа, които отговарят на характера на мисловната дейност на децата. Те могат да съставят разнообразни разкази, като използват главно словесен способ при решаване на поставените задачи – разкази по преживяване и наблюдения, по дадена тема, по опорни думи, по дадено словесно начало, които изискват все по-диференцирано включване на познавателния и на речевия опит.
Словесните форми за съставяне на разкази не изключват нагледните и действените средства. Съчетаването на нагледната и на словесната ситуация дава възможност да се усложняват задачите и да се развива мисленето в единство с другите познавателни процеси, да се усвояват умения за комбиниране на опита в различни връзки.
Във всички възрастови групи съставянето на отделните видове разкази предполага ръководене, което осигурява целенасочена умствена дейност. У децата се създават умения да анализират изобразеното на картината, да сравняват своя разказ с дадения образец, да използват наличния си опит във връзка с поставената задача.
В зависимост от задачите се прилагат такива форми, методически средства и похвати, които водят до ефективност на учебната дейност. Чрез тях децата включват все по-творчески, по-самостоятелно, вариативно и логично своя опит и различните изразни средства – пряка реч, диалог, обръщение, разказни (съобщителни), въпросителни и възклицателни изречения. От обикновеното описание на изобразеното или играчката чрез употреба на просто (кратко и разширено) изречение се върви към анализ на изобразеното или преживяното, на възприетото и на неговото речево обобщение. Децата овладяват способи да построяват сюжетната линия по нагледен или словесен сигнал и да я излагат логически обосновано, в определена последователност по време, по място и по взаимодействие на героите. При възприемане изобразеното на картината извършват мисловни действия, в основата на които се поставят анализът и синтезът, сравнението и обобщението. Те анализират събитието, диференцират действията на героите и техните взаимоотношения; разкриват мотивите на поведение у героите, обобщават постъпките им с оглед на известни норми и правила. В този процес децата пренасят усвоените от тях норми на поведение върху поведението на героите от картината, в зависимост от познанията си за околната природа и обществената среда, мотивират действията и постъпките им; при изясняване на причинно-следствените връзки и отношения децата използват все по-умело сложното изречение. Следователно знанията се осмислят и поставят в разнообразни връзки и в единство с речевите умения.
Този процес се осъществява чрез диференциран подход при ръководене на беседата, която подготвя съставянето на разказите, като се обръща внимание и върху оценката и самооценката на речевата дейност.
Развитието на творческата речева дейност изисква да се поставят въпроси, които извикват избирателно отношение към наличните знания и умения и овладяването на нов способ, за да се реши езиковата задача. Например:
Какво се е случило?
Защо момиченцето е изтичало направо, без да чака своя ред?
Къде отиват тези деца?
Основен принцип при умственото развитие е да се формулират задачи, които децата трябва да решават все по-самостоятелно. Беседата е най-прякото средство за формулиране и творческо решаване на поставените задачи. Чрез нея децата се учат да оперират с получените представи в умствен и въображаем план. Отначало въпросите спомагат за актуализиране на опита и за създаване определеност на сюжетното действие. При съставянето на разкази в трета и четвърта група въпросите трябва да предизвикват творческо използване на познавателния опит; да улесняват трансфера на този опит в зависимост от конкретната задача и от начина на решаването ѝ; да насочват към собствен замисъл и самостоятелно построяване на сюжетната линия. При активната намеса на въображението, паметта и мисленето децата обобщават своя опит от наблюдения, от художествената литература, от игрите и осмислят собственото си поведение, като пренасят не само речеви умения, но и дадени нравствени норми на поведение.
Работата върху детския разказ е свързана със създаването на умения у децата да проектират в умствен план своя разказ. Предварителното планиране на разказа създава условие за проява на творчество. Независимо от това, че децата от предучилищната възраст не могат да построяват цялостно в умствен план сюжетната линия на своя разказ, те извършват целенасочена аналитикосинтетична дейност.
Словесното осмисляне на плана чрез заглавието на разказа създава устойчивост на замисъла. Умението на децата да поставят самостоятелно заглавие на своя разказ се свързва пряко с умението за планиране на дейността. Сравнителният експеримент в контролните и в експерименталните групи показва, че разказите на деца, у които е изградено умение да ги проектират в умствен план (пет-шестгодишните), се отличават с логическа мотивираност на действието, с разнообразен творчески замисъл и с обобщени заглавия, а в структурно отношение съдържат много по-голям процент правилно построени сложни изречения.
Стремежът да се постигне резултат и оценяването му придават важно психологическо съдържание на учебната дейност. Чрез преценката се извършва проверка на решението на задачата; постига се интелектуална активност у децата. Те анализират резултата, като сравняват възприетия разказ с разказите на другите деца, разглеждат го съобразно поставеното заглавие и въз основа на абстрахиране и обобщаване установяват, че той има завършек, че сюжетното действие е логическо мотивирано, в основата е изобразена случка и прочие.
Преценката има възпитателно и образователно значение, когато се осмислят в единство задачите и способите за тяхното решаване. Трябва да отбележим, че разработването на въпросите за планиращата и за оценъчната дейност на децата дава възможност да се усъвършенства учебният процес при овладяването на родния език. Ние смятаме, че не е достатъчно детето да изпитва само радост и удовлетворение от своя разказ, от преодоляваната трудност при решаването на дадена задача, без да се отнесе процесът към резултата.
Чрез умелото ръководене на беседите при планиращата и оценъчната дейност на детето настъпват качествени изменения. Показател за това е наличието на обучаемост. У децата се формират интелектуални свойства и качества на ума, от които зависи продуктивността на учебната дейност при развитието на свързаната реч. Към тези качества се отнасят самостоятелността, критичността, способността към обобщаване. Умственото развитие на децата се отразява благоприятно на детските разкази. Те се отличават с логичност, с комбиниране на образи, в тях се изявяват речеви умения и навици, използват се по-сложни форми – разказване от позиция на героя, поставяне на картини в сюжетна връзка, които не са близки по тематика, разказ по опорни думи и прочие.
Съчетаването на различни форми на свързана реч води до ефективност при обучението ,засилва се взаимната връзка между обучение и развитие.
Необходимо е да се подчертае още, че емоционалността подтиква развитието на наблюдателността и любознателността у децата, с което се активизира мисловната им дейност, и те овладяват умение за богата по съдържание реч.
В заключение можем да кажем, че етапите в развитието на детския разказ са свързани с развитието на мисловната дейност, с развитието на всички психически процеси. Уменията на децата да съставят различни разкази и да овладяват езиковите форми на контекстната реч обуславят техното по-високо умствено развитие. Постепенно от неосъзнати автоматически речевите умения и навици преминават в произволно осъзнати. А това осъзнаване дава възможност за усвояване на контролирана целенасочена реч като важно условие за резултатно обучение в училище.