Диктатурата като термин, дефиниращ форма на държавно управление, при която властта е концентрирана върху една личност-диктатор или ограничена група от хора- партия, семейство и др., възниква в Древен Рим. Тя легитимира съществуването си с нуждата от преодоляване на извънредна заплаха или от излизане от временна криза. Диктатурата използва насилието и ограничаването на човешките права като средство за запазване на властта си. Диктаторът е управляващ, който стои над закона. Неговата власт не е ограничена от законови граници и той не е отговорен пред управляваните от него граждани. Диктатурата може да се прояви както под формата на авторитаризъм, така и на тоталитаризъм.
Авторитаризъм - същността на авторитаризма се изразява в концентрация и централизация на властта, която се поддържа чрез политическа репресия и изключване на политическа опозиция. При тази форма на управление съществува тенденция на „самоназначаване на водачеството“, при което се наблюдава ощетяване на свободния граждански избор - народът не може да избира между съревноваващи се политически партии и техните идеи. Като причина за възникване на авторитаризма може да се определи убеждението на държавните органи за тяхната правота в начина на управление на страната, както и нетърпимостта към дадена опозиция. Тази правота често бива защитавана с помощта на силови методи като гласовете на несъгласните се игнорират и се определят като действащи срещу интересите на държавата. Следователно тази форма на управление се оповава на случайно правораздаване, изключващо върховенството на закона.
Авторитаризмът може да съществува и под формата на диктатура. В този случай властимащият управлява заради привилегиите и облагите, свързани с властта като не се оповава на съответен идеал за общо благо. При авторитарната диктатура се наблюдава отсъствие на специална идеология. Тя се налага като защитна реакция срещу вътрешна или външна заплаха срещу установения политически строй.
Тоталитаризъм – политическа система, която се характеризира с абсолютна централизация на властта в държавата и стремеж към регулиране и контрол по отношение на всеки един аспект от живота на гражданите и всички сфери на дейност – наука, култура, изкуство, религия и т.н. Това вмешателство в политическия, социалния и интелектуалния живот цели налагане на контрол и ограничения върху вътрешната свобода на индивида. Тоталитарните режими са еволюирали авторитарни в осъществяване на тотален контрол върху публичния и личния живот. При тях не се наблюдава принципът на разделение на властите- законодателната, изпълнителната и съдебната власт принадлежат на управляващата партия и нейния водач. По този начин се унищожава парламентарната система. Тоталитарният режим се характеризира и с наличието на една единствена партия, която отстранява, унищожава или забранява всички останали партии като налага своята идеология на цялото общество. Тоталитаризмът обезличава отделната личност като пропагандира идеята за значимостта на гражданите не като индивидуални единици, а като част от обществото, подготвящо бъдещия му ред, водено от партията.
Трите основни разновидности на тоталитарното управление са:
- Комунизъм
- Фашизъм
- Националсоциализъм