Начинът на живот на славяните бил в неразривна връзка с религиозните им вярвания. Те обожествявали природните сили, от които зависело благополучието им. На върха на обществения пантеон стоял творецът на мълнията- бог Перун. Редом с него почитани били богът на стадата и земния свят- Волос, богът на огъня и занаятите- Сварог, богинята на красотата, брака и любовта-Лада и др.
Славяните вярвали и в съществуването на свръхестествени същества, надарени с човешки образ, които оказвали влияние върху плодородието и съдбата на хората- самодиви и русалки. За да омилостивят боговете и да осигурят за себе си здраве и успех във войните, славяните извършвали жертвоприношения. В своите светилища те поставяли различни каменни или дървени идоли, пред които се кланяли и пеели езически молитви. Разпространен бил и фети-
шизмът- преклонението и вярата в чудодейната сила на свещени дървета, камъни и предмети.
Сред славяните съществувал и култ към мъртвите. Основен погребален ритуал бил трупоизгарянето. Заедно с праха на мъртвите в гробовете поставяли и съдове с храна и различни предмети, за да им служат в отвъдния свят. Погребенията на славяните били придружавани с особени ритуали- „тризна“- военно състезание и „страва“- угощение.