Процесът на трайно усядане на територията на Балканите, започнал през последните десетилетия на VI-ти век, бил последващ резултат от техните многобройни опити, изразили се в набези и периодични нападения над земите на Византия още в началото на века. В опит да се противопостави на опасността от новия противник в лицето на славяните и да защити столицата Константинопол, император Анастасий изградил внушителна стена дълга 70 км, която се простирала от крепостта Деркос на Черно море до град Силимврия на Мраморно море. Славянските набези били придружени от множество разрушения и отвличане на пленници, голяма част от които впоследствие били освобождавани срещу откуп, а друга - избивани.
По времето на император Юстиниан I (527-565) славянските нашествия се увеличили. Подобно на император Анастасий, той предприел мащабна строителна дейност по границите на империята. В желанието си да възпрат славянските набези, византийците се опитали да причислят славините към своята войска. Като друго особено силно средство за защита срещу славяните се оказала византийската дипломация, която през 540г. успяла да предизвика междуособна война между анти и славини.След кратката почивка от славянските нашествия през 549г. и 550г. последвали нови, последното от които се оказало доста мащабно, когато славяните достигнали до град Солун.
Благоприятно влияние за настъпилите демографски промени през последните десетилетия на VI-ти векоказва и образувалият се нов политически фактор - Аварският хаганат, разположен върху територията на днешна Унгария (римската провинция Панония). Той успял да подчини славяните, намиращи се върху територията на Панония, но не постигнал същия успех с дакийските славяни, които твърдо се противопоставили на настъпващата аварска хегемония.
Славянските нашествия, някои сред които били извършвани съвместно с аварите, започнали с нова сила в края на VI-ти век. Вследствие на своята мащабна подготовка, включваща внушителна стенобойна техника, през 584г., славяните успели за първи път да обсадят град Солун.През следващите няколко десетилетия последвали още четири обсади, които като по чудо не завършили с превземането на града. Славяните заселили плътно земите около Солун като постепенно преминали към мирен начин на живот.
По-сериозна съпротива от новите нашественици била оказана от император Константин II. Тя се проявила в подчиняването на славяните по Беломорието и преселването на част от тях в Мала Азия през 685г. Тази форма на съпротива обаче не дала очаквания резултат. Славяните се заселили трайно на Балканите като една част от тях била със статут на данъкоплатци на империята, а други - запазили своята независимост.