Славянското заселване, което продължило почти век, обхванало приблизително цялата територия на Балканския полуостров. Разделени на групи, една част от славяните, наречена „българска група славяни“, се установили в областите Мизия, Тракия и Македония, а друга - в Северна и Средна Гърция, Пелопонес и о-в Крит. „Сърбохърватската племенна група“ се заселила в северозападната част на полуострова.
Съществували някои езикови различия между двете групи славяни, които впоследствие се задълбочили като обхванали морфологията и синтаксиса.
Славянските племена били ситуирани в различни части на Балканския полуостров. Северно от Хемус били разположени седемте славянски племена, а източно от тях – племето севери. Племената – сагудати, берзити, драгувити и др. се намирали в Средна и Южна Македония. Смоляните живеели в Западните Родопи, езерците и милингите – в Пелопонес, велегизитите – в Тесалия, ваюнитите – в Епир.
Последиците от заселването на славяните на Балканския полуостров обхванали най-вече състава на населението, който значително се променил. Демографските промени били свързани също така и със значителното намаляване на местното население. В резултат на нашествието на славяните то постепенно започнало да се претопява. Само една малка част от него, която била разположена предимно в планинските недостъпни райони успяла да се запази.
Като друга важна последица от славянските нашествия може да се посочи разрушаването на паметници от римовизантийската цивилизация, сред които крепостни стени и църкви, а редица селища били опустошени. Неизбежното смесване на новите нашественици със завареното местно население довело до съвместно съжителство. Благодарение на него се осъществил културен обмен между различните етноси, които започнали да живеят в постоянен контакт едни с други. Славяните усвоили някои от постиженията на античната култура, усъвършенствали занаятите си, придобили различни видове бойни умения.
Заселването на славяните на Балканския полуостров предизвикало дълбоки преобразувания в социално-икономическия и политическия живот. Утвърдила се частната собственост като родовата община започнала постепенно да се разпада. Тя била заместена от съседска община, в която членовете били свързани чрез общите граници на владенията си, а не чрез кръвно родство както при родовата община.
След настъпилите обществени промени ролята в управлението на старейшините и на племенните вождове започнала все повече да се издига. Появява се нужда от възникване на нови форми на политическа организация сред славяните, която да гарантира спокойното им съществуване. Славяните започнали да се обединяват във военно-племенни съюзи, за да запазят и разширят териториите си. Като пример за могъщ военно-племенен съюз може да се посочи Съюзът на седемте славянски племена и племето севери, образувал се северно от Хемус в началото на VII-ми век.