Шведски природоизпитател, основател на съвременната систематична ботаника и зоология. Интересът му към разнообразието на тичинките го довежда до създаването на система на *класификация на растенията, като на тази основа ги разделя на 24 класа. Надарен със силно чувство за ред, той описва над 7000 растения, давайки им бинарни латински названия. Неговата класификационна система се основава на концепцията за вида като най-малката систематична единица. Видовите епитети, дадени от Линей, са свързани с някакво качество или с произхода на растението. Видове с достатъчно общи белези са поставени в един род. Използването на родовото име и на видовия епитет заедно дава на съответния организъм уникално бинарно название. Това е практическа класификация, а използването на латински я прави международно приложима. Тя е основата на тогавашната растителна номенклатура, макар че класификацията на Линей по-късно е заместена от тази на *Жосьо. В десетото издание на Sistema Nature (1758) той оценява значението на млечните жлези за младите сукалчета и образува група ''mammalia'', която включва и човека (Homo sapiens). Като цяло неговата класификация на животните е по-малко успешна от тази на растенията, тъй като той обръща по-малко значение на вътрешната анатомия. Въпреки това влиянието му е огромно. Той пътува и води активна кореспонденция и вдъхновява своите ученици да участват в колекционерски експедиции из различни части на света. Той е проницателен наблюдател на природата и неговите опити да контролира насекомите вредители, използвайки други насекоми, го навежда на мисълта за ''равновесие'' в природата, където е налице непрекъсната ''война на всеки срещу всеки''.