Петър Ванков с псевдоним Панайот Волов е един от апостолите и организаторите на Априлското въстание. Роден е през 1850 година в Шумен, където завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. На ръст е висок, лицето му е мугло, бил е весел и засмян човек.
Учил е в Русия в Николаевската гимназия. По-късно учителства в родния си град. Участва активно в дейността на местното читгалище. Разкръща активна революционна дейност в Шумен и Шуменско. През 1874 учатва в общото събрание на БРЦК в Букурещ. Председател е на революционния комитет в Шумен.
През 1875 година е арестуван и хвърлен в затвора заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на жп линия Каспичан - Шумен - Ямбол. Той осуетява сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколко месеца е освободен от затвора и заминава за Румъния.
Участва в подготовката за въстание през 1875 г. Въстанието се проваля, защот осе събират твърде малък брой четници. Останалите въстаници се разбягват, гонени от турската потеря.
Волов е един от главните дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на 4-ти революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат от работата му са създадени десетки революционни комитети и са включени голям брой патриоти със значителен принос за въстанието. След появата на противоречия между Волов и Бенковски, Волов проявява воля и такт в името на общото дело и отстъпва първенството на Бенковски.
Когато избухва въстанието Волов е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. След разгрома на въстанието е предаден заедно с Георги Икономов и Ст. Ангелов на османските власти и при опит да се прехвърлят в Румъния се удавят в река Янтра край град Бяла, Русенско.