Елисавета Багряна е псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева.
Родена на 16.4.1983 г. в София.
- Живее със семейството си в Търново. Пише първите си стихове (1907-1908).
- Завършва гимназиалното си образование в София (1910).
- Учителства в село Автане, Бургаско. Получава непосредствени впечатления от живота на село и от селската жена (1910-1911).
- Студентка по славянска филология в Софийския университет. Дружи с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Хр. Ясенов, Й. Йовков. Чете с увлечение българска и чужда поезия (1911-1915).
- Поетически дебют в списание "Съвременна мисъл" със стихотворенията "Вечерна песен" и "Защо" (1915).
- Учителства във Враца и Кюстендил (1915-1919).
- Сътрудничи на различни вестници и списания, участва активно в литературния живот (1921).
- Излиза първата й поетическа книга "Вечната и святата", с която се утвърждава като ново поетическо явление в българската литература през 20-те години. Книгата е високо оценена от критиката (1927).
- Излиза втората й поетическа книга "Звезда на моряка" (1932).
- Публикува стихосбирката "Сърце човешко" 1936 г.
1. Пътища на свободата в поезията на Багряна:
- Лирическата героиня се стреми да преодолее тесните обезличаващи пространства на дома;
- Личността желае да излезе на ширкоя път и да реализира най-пълноценно себе си;
2. Домът в лириката на Багряна:
- Домът може да се изгражда, а не да се притежава;
- В нейния дом делниците могат да бъдат "омразни", а празниците безкрайно оттегчителни. В ясното и битово пространство жената е принудена да стои зад решетката на патриархалния ред;
- За разлика от Атанас Далчев стаята, вратата, прозорците, които са ключови при Багряна.
3. Пътят - алтернативен на затвореното пространство образ:
- Да излезеш на пътя означава да се откажеш от принудата да бъдеш все същия;
- Лирическата героиня се стреми не само към непознати земи, но и към непознатото у себе сиу, към тайнствените желания и непроизнесените слова.