Понятието "романтизъм" - душата е производна от романс. Средновековен жанров термил, обозначаващ стихотворно рицарски подвизи. Постепенно определението придобива смисъл на нещо чудновато, фантастично, тайнствено - качества, като към края на столетието започват да изместват господстващата дотогава клацистична разумност като специфична същност на поезията. През този период отначало в Германия, а по-късно в Англия, Франция и други страни се заговаря и за "романтизъм" като нова тенденция или направление в литературата със своя характерен метод. Както клацистите приемат за образец изкуството на античността, така и романтиците се обръщат с лице към ренесанса.

Предпоставки за появата на "Романтизма" - културата на 19. и 20. век

  • Великата френска буржоазна революция, водеща до победата на третото съсловие;
  • С икономическите промени, които настъпват в обществото;
  • Реакция срещу възгледите на просветителите, които се отнасят съзерцателно съчувствено към недъзите на обществото;
  • Страданието на народа и на индивида;

Особености на романтизма

  • Характерно за романтизма като ново литературно направление са: избор на романтичен герой; налагане на любовта като чувство; заостряне на водещия конфликт между общността и обществото; щастието се вижда единствено в мечтите; бягство от действителността в света на миражите или спомените; активно отношение към революцията и Наполеон.
  • Централен конфликт: сблъсъкът на личността с обществото: защото е загубена вярата в силите и възможностите на човешкия разум; много по-голяма е ролята на чувствата.
  • Водещи чувства в произведеняита на романтиците: смътни (неясни) мечти за надмогване на настоящето; страх и безсилие пред видимото; умора и оттегчение от действителността; чувства за несигурност в смутните времена; стремеж към бягство в света на илюзиите или спомените;
  • Водещи теми: изучаването на историческото с цел промяна на настоящето; любовта е свързана с много перипетии и предизвикателства; борбата за благородния разбойник, заставащ срещу социалното неравенство в разделения свят; естественият живот на свободолюбивия човек; пътешествието на активната личност.

Етапи в развитието на романтизма

  • Ранен романтизъм (1790 - 1810) - корените му са в немския идеализъм; Според него действителността е продукт на въображението на човека, а художественото произведение е организъм, в който се събуждат противоречия.
  • Нов етап от движението на романтиците добива подчертано-граждански морал, свързан с обществото и неговите духовни колизи (с порива към политическо освобождаване. Поетите търсят сюжети в живота на възвишени свободни личности, въплъщаващи вечния порив към духовна свобода);

Романтична поетика

  • Концентрира се около основната фигура на романтическия герой, котйо е възвишена личност, самотна и непристъпна;
  • Развълнуван от действителността и разочарован от нея романтически бунтар;
  • Скитник и авантюрист, търсещ приключения и откликващ на предизвикателствата на живота;
  • Ентусиаст със силен стремеж към непознатото;