Роден в Кукуш (Македония) на 30 септември 1898 година. Основно образование добил в родния си град и после дошел в София да продължи обучението си. Преди Балканската война се върнал пак в Кукуш, отгдето избягал след разгромяването на града от гърците (1913 г.).
През 1914-1915 учебна година Смирненски учи в Софийското техническо училище, а от 1917 година постъпва във Военното училище. След дебомилизацията Смирненски напуска Военното училище се отдава изключително на литературен труд. Хубави хумористични стихове той пишел още преди втората война. Публикувал е за първи път в "Кво да е" на 23 април 1915 г. След туй сътрудничи на най-добрите наши хумористични списания - особено на "Българан" (редактори Ал. Божинов, Д. Подвързачов и Райко Алексиев), гдето се подписва с псевдоним Ведбал. После участва в "Барабан", "Смях и сълзи", "Червен смях", "Сатър", "Маскарад", "Народна армия" и "Работнически вестник". На някои от тия издания Смирненски е бил и редактор.
Отделни книги със стихове на Смирненски са: "Да бъде ден" - претърпяла три издания (първо и второ през 1922 година, а трето прз 1925 година) и "Зимни вечери" (1923 г. - с илюстрации от Ал. Жендов и предговор от Г. Цанев).
Всички творби на Смирненски събраха Тодор Боров и Т. Измирлиев (брат на поета, също талантлив хуморист, починал през 1935 г., известен с псевдонима Фома Фомич", а ги издаде Хемус в три тома с подробна библиография и ценни бележки.
Смирненски почина от туберколоза на 18 юни 1923 година в София. Заживота и делото му е писано много из вестници и списания. Всяка година в деня на смъртта му се издават възпоминателни листове.