Биография на Хектор Хю Мънро (Саки) (1870 -1916)

Хектор Хю Мънро (Саки) (1870 -1916) е роден в град Акиап, Бирма (днешен Мианмар), където баща му е работил като висш чиновник в полицията. Майка му умира две години след раждането му при нещастен инцидент с разярена крава. Отгледан е заедно с брат си и сестра си от двете си неомъжени лели, които често при възпитанието използвали камшик и пръчка. През 1887г. Баща му се завръща в Англия и започва работа като учител. През 1893 г.Мънро заминава за Бирма където работи в полицията, но се разболява тежко от малария и е принуден да се върне обратно в Англия. Оттогава започва и журналистическата му кариера. През 1902г. Е кореспондент на вестник ,,Морнинг поуст“ на Балканите. Започва да публикува първите си разкази във вестник ,,Уестминстър газет“ под псевдонима Саки. Взема името от поемата на известния персийски поет Омар Хаям ,,Рубаят“, където Саки е виночерпецът.

Между 1904 и 1906 е коренспондент в Петербург, а между 1907 – 08 – в Париж. След това се връща в Лондон и продължава журналистическата си кариера. През 1910г. излиза сборникът му с разкази ,,Реджиналд в Русия“, през 1912г. ,,Историите на Кловис“ и романът ,,Непоносимият Басингтън“. След избухването на Първата световна война се записва доброволец и заминава за Франция. По това време излиза и сборникът му ,,Зверове и свръхзверове“ и романът ,,Когато дойде Вилхем“, в който се опитва да предвиди какво би станало, ако Германия завладее Великобритания. На 14 ноември 1916година загива на фронта край Бомон Амел. Посмъртно излизат сборниците ,,Играчки на миролюбието“ и ,,Квадратното яйце“.

Разказите на Саки са често черна и груба сатира на тогавашното общество. Той изгражда ексцентрични характери и парадоксални ситуации. За своите разкази самият писател казва, че са ,,достатъчно истински, за да са интересни и не достатъчно действителни, за да бъдат отегчителни.“ Саки е бил женомразец, антисемит и консерватор, който обаче не гледа на себе си съвсем сериозно. По -късно писателят Виктор Притчет казва за него: ,,Саки пише като враг. Обществото го отегчава до степен на убийство. Смехът е само прикритие на вика от страх.“