Възпаление на мембраните (менингите), покриващи главния мозък и гръбначния мозък, които се наричат дура матер (твърда обвивка), пиа матер (мека обвивка) и арахноидна мембрана. Бактериалният менингит се предизвиква най-често от Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenza тип B и Neisseria meningitidis (менингококов менингит) и е най-често срещан. Менингококовият менингит се предава чрез вдишване на капчици, отделени от инфектирани пациенти. Туберколозният менингит се предизвиква от Mycobacterium tuberculosis и се развива в резултат на туберколоза. Listeria monocytogenes, която се открива в замърсена храна също предизвиква бактериален менингит, особено при пациенти с имунна недостатъчност, диабет и бременност. Бактериалният менингит обикновено се предава чрез дихателна или въздушна инфекция, в резултат на която микроорганизмите достигат до менингите. Симптомите на менингита са треска, главоболие, повръщане, вратна ригидност, треперене и делириум. Други симптоми са гърчове, лицева парализа, оглушаване и нарушение на съзнанието. При менингококовия менингит може да се открие и кожен обрив. Вирусният менингит се предизвиква от голям брой вируси като паротидния вирус, грипния вирус и човешкия имунодефицитен вирус (HIV - вирус). Вирусният менингит не протича толкова тежко, колкото бактериалния менингит, и обикновено завършва с пълно възстановяване. Симптомите на вирусния менингит са треска, повръщане, болка в очите, вратна ригидност, мускулна болка, болка в гърба и фотофобия (светлобоязън).