Преди 1980 година се смяташе, че пептичните язви се причиняват от вредните битови навици, въпреки че се знаеше за евентуалното участие и на други фактори. За това заболяване беше известно, че се среща значително по-често при пушачите и сред хората с по-нисък социален статус. Стресът също е от голямо значение, поради което, както пациентите, така и лекарите са на мнение, че язвите са резултат от изпълненото с напрежение ежедневие. С появата на мощните киселино-потискащи медикаменти, през 1960 - H2 - рецепторни антагонисти и 1970 - инхибитори на протонната помпа, се постигна успех в лечението на язвите без хирургически интервенции. Нерядко, заболяването рецидивира след лечение, обикновено поради причината, довела до развитието му първия път.
В началото на 1980, двама австрийски лекари - Уорън и Маршал, работейки върху проба от стомашна тъкан откриват бактерия в мукусния слой на долната половина на стомаха. Ролята на тази бактерия, наречена Campilobacter пилори остана неясна. По принцип, стомашното съдържимо е стерилно, но този микроорганизъм беше намерил начин да се развие в лигавицата, където не би могъл да бъде атакуван и разрушен, както останалите бактерии.
Уорън и Маршал откриват, че инфекцията в стомаха винаги е асоциирана с възпаление на стомашната лигавица, анречено гастрит. Не беше ясно дали инфекцията е причинила гастрита, или гастритът е позволил на инфекцията да се развие. За да реши този проблем, доктор Маршал се инфектира с Campilobacter пилори, в резултат на което развива гастрит, който изчезва след успешното изчезване на инфекцията чрез антибиотици. Това доказа, че инфекцията с микроорганизма причинява гастрит.
Отскоро бактерията е преименувана на Хеликобактер пилори и беше открито, че голяма част от населението, вероятно 40%, страда от тази инфекция. Повечето от тях нямат симптоми, но сега е известно, че около 10% от инфектираните индивиди развиват пептична язва.
Изследвания, проведени върху няколко хиляди пациенти с дуеденална или стомашна язва показват, че в по-голям процент от случаите съществува инфекция предизвикана от Хеликобактер пилори, засягаща долните отдели на стомаха, при което от основно значение е, че лечението на инфекцията с антибиотици в продължение само на една седмица осигурява дългосрочна ремисия на заболяването.
Пътища на инфектирането
Хеликобактер-пилорната инфекция често се появява в ранните етапи от живота и е свързана с останалите членове от семейството. Предава се чрез близки контакти и е разпространена сред големи фамилии, обитаващи малки къщи.
Много е вероятно да се инфектирате, ако сте поставени в условия да живеете с много млади хора в тесни простраства, каквито например са казармите или студентските общежития.
Бактерията се съдържа в слюнката, а вероятно и във фекалиите. В повечето случаи не е възможно да се спре разпространението на инфекцията, но като при всички чревни инфекции добрата лична хигиена е от голямо значение. Както вече споменахме, инфекцията с Хеликобактер пилори се открива при 40% от популацията. Известно е, че се срща по-често при лица над 65-годишна възраст.
Какви са последствията от инфекцията?
Голяма част от инфектираните не развиват симптоматика до края на живота си, като все пак при около 10% от страдащите впоследствие се появява пептична язва.
Не е ясно защо някои от хората развиват язвена болест, а други не, но вероятно това е свързано с възрастта, на която се е появила инфекцията и конкретния вид Хеликобактер пилори, с който е заразен индивида.
Формирането на язва става по два механизма. Хеликобактер пилоктир инфектира долните участъци на стомаха, като стимулира секрецията на по-голямо количество киселини. Постепенно, мукусният слой на стомаха изтънява и позволява проникване на киселините навътре. Пептичните язви, причинени от Хеликобактер пилорна инфекция не се различават от тези, възнинали по други причини. Ето защо е необходимо да бъдат предприети специфични изследвания, доказващи инфекцията при всеки страдащ от това заболяване. Инфектирането с този микрорганизъм без развитието на пептична язва обикновено не води до поява на симптоми, въпреки, че би могло да се свърже със заболяване, наречени мотилитетни нарушения на стомаха.
В частност, Хеликобактер пилорната инфекция не причинява киселини и гастро-езофагелен рефлукс. Всъщност се смята, че по някакъв начин би логла да възпрепятства развитието на някои от симптомите на рефлукса. Овладяването на инфекцията при хора, страдащи от гастро-езофагеален рефлукс често води до влошаване на симптомите им.
Причината за това е, че пациентите с гастро-езофагеален рефлукс, страдащи и от Хеликобактер пилорна инфекция, се повлияват от неутрализиращия ефект на бактерията спрямо стомашните киселини. Явлението не е същото като при пациентите с дуодеална язва, където киселинността е повишена. Причината за тези различия все още не е изяснена.
Най-често обсъждания проблем, свързан с Хеликобактер пилори е дали би могъл да причинява стомашен рак. Няма доказателства, че това е така, и най-важното, че отстраняването на инфекцията не води до редуциране на риска от рак на стомаха. Отстраняването на микроорганизма след развитието на злокачествено заболяване няма ефект, но определено е ефикасно и води до излекуване при пациенти, страдащи от рядкото заболяване лимфона на стомаха (стомашен тумор, засягащ кръвните клетки).
Как се елиминира инфекцията?
За разлика от повечето познати инфекции, елиминирането на Хеликобактер пилорната инфекция създава много трудности. За постигане на добър лечебен резултат е необходимо едновременното взимане на няколко медикамента. Това се дължи на факта, че инфекцията се развива в защитеното пространство на стомашния мукус, непроницаем за повечето лекарства. Въпреки това, през последните 10 години се появиха множество медикаментозни програми, които при правилно приложение довеждат до отстраняване на инфекцията в 90% от пациентите.
Най-често прилаганите лечебни програми включват използването на три медикамента, приемани едновременно в едноседмичен периода. Два от препаратите са различни антибиотици, а третият - мощен киселино-потискащ медикамент - омепразол или ланзопразол.
Съвременните лечебни програми са безопасни, макар че причиняват известни проблеми, а някои от антибиотиците могат да доведат до поява на гадене, повръщане или диария (които могат да се окажат застрашаващи при възрастните пациенти). При прием на антибиотици не трябва да се пие алкохол. Извънредно е важно курсът на лечение да бъде стриктно изпълнен, тъй като най-честата причина за неуспех на лечението е нередовното приемане на медикаментите.
След курса на лечение с цел унищожаване на Хеликобактер пилори е важно да бъдат направени някои контролни прегледи, чрез прилагането на някои от тестове, като най-често се използва дихателния тест за храносмилателната система.
Около 1 на 10 души може би ще се нуждае от втори курс на лечение, поради евентуален неуспех на първия. В случай, че се провалят няколко проведени курса на лечение, по-нататъшните опити се преустановяват и се предприема различна терапия. Изключително рядко се случва при унищожената вече инфекция бактерията да се появи отново. Ако симптомите персистират дори и след успешно унищожаване на Хеликобактер, то най-вероятно те са резултат от нещо друго.
Бъдещето на Хеликобактер пилори
Бактерията се среща в бозайниците, вероятно от няколко хилядолетия, и изглежда, че в повечето случаи не е причинявала заболяване. Въпреки, че инфекцията предизвиква заболяване при някои от бозайниците, при много други тя може да е полезна, макар все още с неизяснена полза. Това е област на задълбочени дебати сред лекарите и е една от причините, поради които изкореняването на инфекцията не се прилага задължителни при хора, нестрадащи от язвена болест.
Вероятно е в бъдеще учените и лекарите да открият различни видове Хеликобактер пилори - "добри" и "лоши". Така ще бъдат атакувани само вредните щамове. В същия ред на мисли е възможно да бъде откриута и ваксина срещу "лошия" Х. пилори, която ще бъде прилагана на новородени, за профилактика на язвената болест.