В музиката ритъм означава организирано, логично редуване на тонови трайности.
Полиритмика е едновременното протичане на два или повече различни ритми. Следват примери, показващи характерни случаи на полиритмика:
- а) когато два или повече гласове се движат в стойности, получени чрез делене;
- б) когато движение в еднакви стойности е разделено между два или повече гласове - комплементарен ритъм;
- в) когато се получава ритмичен конфликт между гласовете - конфликтен ритъм.
Метрум е пулсацията, която възниква от периодическото редуване на групи, наречени метрични групи, съставени от равнотрайни силни и слаби (акцентирани и неакцентирани, тежки и леки) моменти, наречени метрични времена. Според броя на метричните времена метрумът бива двувременен, тривременен и т.н. Двувременните и тривременните метрумми се наричат прости. Простите метруми имат по едно силно време - първото, и по едно или две слаби времена - второто, или второто и третото.
Когато се говори за силни и слаби метрични моменти, не трябва да се смята, че тези моменти е необходимо да бъдат непременно физически силни или слаби. Те са наречени силни и слаби поради значението, тежестта, която имат в метричната група. Затова акцентът върху първото (силното, тежкото) време е по-скоро въображеаем, мислен, отколкото действителен. Убедително доказателство за това може да се намери при музиката, изпълнявана на орган.. Въпреки че при този инструмент е невъзможно да се изпълняват акценти, добива се впечатление за наличие на характерните метрични явления: силни и слаби моменти, синкопи и други подобни.
Метрумите с повече от три времена се получават от логичното сливане в едно ново цяло на два или повече прости метрума и се наричат сложни.
По-горе беше казано, че метричната група се състои от метрични времена. Метрум, чиито времена са означени с конкретна стойност, се нарича размер.
Размерите, също както и метрумите, биват прости и сложни.
Силните времена на простите метруми, от които са състаени сложните, запазват своето значение, при което първото време на сложния размер се налага с най-голяма тежест, докато първите времена на другите прости размери от състава на сложния се определят като относително силни.
- Сложни размери, съставени от еднакви прости, се наричат равноделни или правилни.
- Сложни размери, съставени от различни прости, се наричат неравноделни, смесени или неправилни.
Такт се нарича част от музикално произведение, започваща на силно време и завършваща непосредствено пред следващото силно време. В ежедневната практика понятието такт много често се смесва с понятията размер и метрум.
При нотния запис тактовете се разделят с тактови черти. Ролята на тактовата черта е да покаже силното метрично време, тоест метричното време, което се явява непосредствено след тактовата черта.
В българската народна музика и по-рядко в музиката на други народи се срещат танци и песни в неравноделни размери, които се изпълнявят в толкова бързо темпо (над 180 метрични времена в минута), че отброяването или тактуването на отделните метрични времена става неудобно, дори невъзможно. При тези случаи се налага отброяване и тактуване то на отделните метрични времена става неудобно, дори невъзможно. При тези случаи се налага отброяване и тактуване не на отделните времена от размера, а на целите прости размери от състава на сложния размер. Така например 5/8 , образуван от 2/8 + 3/8 няма да тактува на пет, а на две, тоест в първия мах се включват двете времена от размера 2/8, а във втория - трите времена от размера 3/8.
Голямото разнообразие на размерите в танците и песните на българската народна музика се обуславя не само от броя и вида на простите размери от състава на сложните, а и от взаиморазположението им.
Размерът, в който започва дадено музикално произведение, може да бъде сменян произволно или периодически с други размери. В такива случаи се говори за наличие на променливи или сменяващи се размери.
Предтакт или ауфтакт се нарича онзи начален такт на музикалното произведение, който не встъпва с първото си време, съдържа една или повече нотни стойности и се свързва със силното време на следващия такт.
Делене на метричните времена и на техните части
Споменато беше, че силните времена на простите размери, от които са съставени сложните, запазват до голяма степен своята тежест и се наричат относително силни. При раздробяването на по-малки стойности на дадено метрично време първата част от така раздробеното време по отношение на следващата я част от същот раздробено време е метрически по-тежка, по-силна.
Синкоп - това е преместването н акцента от силен метричен момент върху предидещия слаб, получено в резултат на това, че тон, встъпил в слаб метричен момент, е продължил да звучи в следващия силен. Синкопите биват:
- а) симетрични - получени от сливането чрез легатура или чрез обща, двойно по-голяма стойност, на две еднакви стойности, представляващи времена или части от времена.
- б) несиметрични - получени от сливането чрез легатура или чрез обща, по-голяма стойност, на две различни стойности.
- в) синкопите могат да се явяват освен като единични, изолирани, така също и по два или повече непосредствено свързани един с друг: разширени - когато се явяват в границите на един и същ такт; верижни - когато се явяват в границите на два или повече такта.