Лад и гама - при прозвучаването на дадено музикално произведение някои от тоновете създават впечатление на завършеност, успокоение. Такива тонове се наричат устойчиви. Устойчивите тонове като че ли притеглят към себе си другите тонове, наречени неустойчиви. Неустойчивите тонове при прозвучаването си създават впечатление за необходимост от придвижване нагоре или надолу, търсейки окора в упоменатите по-горе устойчиви тонове. Тон, прозвучал изолирано, не изразява устойчивост или неустойчивост. Едва след поставянето му в съотношение с други тонове той може да придобие едно или друго значение.
Система от група тонове, поставени в определено съотношение, в резултат на което някои от тоновете са придобили значение на устойчиви, а други на неустойчиви, се нарича лад.
Устойчивите тонове на лада образуват мажорно или минорно тризвучие. Лад, чиито устойчиви тонове образуват мажорно тризвучие, се нарича мажорен или дур. Лад, чиито устойчиви тонове образуват минорно тризвучие, се нарича минорен или мол.
Броят на тоновете, участващи в лада, може да бъде различен - пет, седем или повече. Лад, съставен от седем тона, които могат да бъдат подредени на чисти квинти, се нарича диатоничен.
Ладът може да прозвучи цялостно по следните начини:
- чрез мелодия, съдържаща всички тонове на лада
- чрез трите главни тризвучия
чрез гамата на лада - такава изява на лада, при която тоновете му са подредени по височина постепенно във възходяща или низходяща посока от тоника до тоника, се нарича гама. Тоновете на лада се наричат степени, което наименование не трябва да се смесва с понятието "степен на октавова група". Степените на лада се номерират съответно на мястото им в гамата на лада по отношение на тониката (основния тон), която се приема за първа степен.
Ладът получава своето наименование от основния тон и от вида на тризвучието, образувано между първа, трета и пета степен (тоест тризвучието, образувано от трите устойчиви тонове на лада).
Най-устойчивият от трите устойчиви тона във всеки лад е основният тон, първата степен, тониката и неустойчивите тонове проявяват стремеж за придвижване до най-близкия устойчив тон. Силата, с която се притегля даден неустойчив тон към съседния му устойчив, зависи от разстоянието до устойчивия тон и от степента на устойчивост на последния. От това следва, че в До-мажор неустойчивият тон ре, който се намира на еднакво разстояние от устойчивите тонове до и ми, ще бъде склонен повече за придвижване в до, отколкото в ми.
Фа се притегля повече към ми, отколкото към сол, защото е по-близо до ми (половин тон). Ла се намира по-близо до сол, докато влиянието на до е много слабо поради голямото му отдалечение. Вследствие на това тежнението на ла надолу към сол се проявява дори с по-голяма сила, отколкото тежнението на ре към до. Си се намира само на половин тон разстояние от най-устойчивия тон до (най-силния притегател) и затова се явява като най-неустойчив от всички неустойчиви тонове и се нарича чувствителен тон или водещ тон.
Разновидности на мажора
- Натурален мажор - мажорен лад, при който между трета и четвърта, седма и осма степен има полутонове, а между останалите степени има цели тонове, се нарича натурален.
- Хармоничен мажор - по хармонически съображения с цел да се получи по-характерно звучене на субдоминантовия акорд (акордът от четвърта степен) се понижава в шеста степен на лада.
- Мелодичен мажор - хиатусът, получен при хармоничния вид на мажора, е бил смятан за немелодичен и трудно изпълним интервал за пеене. За неговото отстраняване се е прибягвало до понижение и на осма степен от лада. По този начин по мелодически съображения, се е получава друга разновидност на мажора - мелодичен мажор.
- Бихармоничен мажор (ориенталски цигански, маджарски) - в него са налице четири полутона: между първи и втори, между трети и четвърти, между пети и шести, между седма и осма степен.
- Лидийски мажор - този лад се различава от натуралния вид на мажора по повишената си четвърта степен, която образува с първа степен интервал увеличена кварта. Тази увеличена кварта, наречена в дадения случай лидийска кварта, е характерният за индийския лад интервал.
- Миксолидийски мажор - този лад се различава от натуралния вид на мажор по понижената си седма степен, която образува с първа степен интервал малка септима. Тази малка септима, нречена в дадения случай миксолидийска септима, е характерният за миксолидийския лад интервал.
Разновидности на минора
- Натурален минор - минорен лад, при който между втора и трета, между пета и шеста степен има полутонове, а между останалите степени - цели тонове, се нарича натурален.
- Хармоничен минор - по хармонически съображения с цел да се получи по-характерно звучене на доминантовия акорд се повишава седма степен на лада.
- Мелодичен минор - хиатусът, получен при хармоничния вид на минора, е бил смятан, както беше споменато за немелодичен и трудно изпълним интервал за пеене. За неговото отстраняване се е прибягвало до повишение и на шеста степен от лада. По този начин по мелодически съображения, се е получава друга разновидност на минора.
- Бихармоничен минор (ориенталски, цигански, маджарски) - в сравнение с натуралния вид на тази разновидност минора е с повишена четвърта и седма степен.
- Дорийски минор - този лад се различава от натуралния вид на минора по повишената си шеста степен, която образува с първа степен интервал голяма секста. Тази голяма секста, наречена в дадения случай дорийска секста, е характерният за дорийския лад интервал.
- Фригийски минор - този лад се различава от натуралния вид на минора по понижената си втора степен, която образува с първа степен интервал малка секунда. Тази малка секунда - наречена в дадения случай фригийска секунда, е характерният за фригийския лад интервал. При този лад полутоновете са между първи-втори, пети-шеста степен, а между всички останали степени се явяват само цели тонове.
- От всичко казано за строежа на разновидностите на минора се вижда, че разликата между тях (както и при мажора) е само в по-голямата или по-малката отдалеченост между неустойчивите тонове.
Тоналност
Ладът се определя от вида на тризвучието, образувано от устойчивите му степени и от тониката - първата степен. Мажорният лад с всичките му разнопвидности и при абсолютно същите взаимоотношения между устойчивите и неустойчивите степени може да се яви с всяка друга степен, взета за основен тон - за тоника. С други думи, мажорният лад може да има най-различна височина в зависимост от тониката. Положението на л лада по височина се нарича тоналност. До-мажор се нарича оснопвна мажорна тоналност. При построяване на другите мажорни тоналности се налага изменението на някои степени чрез повишение или понижение с цел да се получат същите интервални съотношшения между степените, съответстващи на тези от основния маорен лад - до-мажор. Диезите и бемолите, означаващи тези изменения, се пишат на петолинието непосредствено след ключа и се наричат ключови знаци, предписание или арматурни знаци.
Мажорните тоналности се подреждат по следните два начина:
- по квинтов кръг - това е редът на диезните тоналности, при който всяка следваща тоналност лежи чиста квинта над придиущата и има един диез повече от нея. Наречен е кръг, защото последната тоналност (тази с 12 диеза) се явява енхармоническо повторение на първата (до-мажор).
- по квартов кръг - това е редът на бемолните тоналности, при който всяка следваща тоналност лежи чиста кварта над предидущата и има един бемол повече от нея. Наречен е кръг, защото последната тоналност (тази с 12 бемола) се явява енхармоническо повторение на първата (до-мажор).
Енхармонични тоналности
Тоналности, които са записани по различен начин, а звучат еднакво, се наричат енхармонични. Изключение при мажорните тоналности правят ре двоен бемол-мажор, до-мажор и си диез-мажор, а при минорните - си двоен бемол-минор, всяка от които има по две енхармонични тоналности.
Паралелни тоналности
Мажорни и минорни тоналности с еднаква арматура (тоест с еднакво тоново съдържание) се наричат паралелни. Тониките на всеки две паралелни тоналности отстоят една от друга на интервал малка терца, като при това тониката на мажорната тоналност лежи на тониката на минорната.
Едноименни тоналности
Мажорна и минорна тоналност с еднаква тоника се наричат едноименни тоналности.
Строеж на старите ладове
Някога старите ладове са били разглеждани като съставени от по два тетрахорда. Тетрахохордите представляват поредица от четири псотепенни тона, съставени от две големи и една малка секунда. Установени били три различни тетрахорда, според мястото на малката секунда спрямо двете големи секунди.
Ако бъдат сравнени по строеж старите ладове с мажорен характер със съответния им по тоника натурален мажор и онези с минорен характер със съответния им по тоника натурален минор, ще се открият сходства и различия. Йонийският лад е напълно сходен с натуралния мажор. Фригийският лад се различава от натуралния минор по малката секунда, заключена между първа и втора степен и е наречена "малка фригийска секунда". Лидийският лад се различава от натуралния мажор по увеличената кварта, заключена между първа и четвърта степен и наречена "увеличена лидийска кварта".
Ако към даден натурален мажорен или минорен лад се добави характерният интервал за определен стар лад, то съвременният натурален лад придобива специфичната окраска на съответния стар лад. Така, ако на натуралния мажор бъде повишена четвърта степен, той се превръща в лидийски. Ако бъде понижена седма степен, мажорният лад се превръща в миксолидийски.
Ако на натуралния минор бъде повишена шеста степен, ще се получи дорийски лад, а ако се понижи втора степен, той ще се превърне във фригийски.
И старите ладове, както мажорните и минорните, могат да се явяват в различни диезни и бемолни тоналности.
Хроматична гама
Хроматична гама е ред от 12 полутона в рамките на една чиста октава. Хроматичната гама се явява в две разновидности:
- в тоналната музика - хроматичната гама се разглежда като получена в резултат на разделянето на целотоновите разстояния от даден мажорен или минорен лад по на два полутона (един диатоничен и един хроматичен). В такъв случай всички основно степени на лада запазват своето ладово значение, а новополучените тонове като изведени, производни на основните - остават зависими от тях и се определят като техни алтерации (повишения и понижения). Правописът на хроматичната мажорна гама във възходяща и низходяща посока - при него хроматичната мажорна гама е различна.
- в атоналната музика - при този случай поредицата от 12 полутона се явява като основа на така наречената дванадесеттонова музика (додекафония). ТУк разликата между основни (главни) степени и второстепенни (производни) е отпаднала. Налице са 12 напълно равноправни тона, поради което термините "повишение" и "понижение" стават излишни. Правописът на тази дванадесеттонова редица, макар и да си служи със същите знаци, както при тоналната музика, е напълно свободен, тоест тоновете, извличани от черните клавиши на пианото, могат да бъдат означавани и с диез, и с бемол, а тоновете, извличани то белите клавиши, се записват само като основни степени.
Целотонна (увеличена) гама
Гама, съставена от шест тона, отстоящи един от друг на цели тонове, се нарича целотонна или увеличена. Степента, която следва шеста степен, се явява не като октавно повторение на първа степен, а като нейно октавно енхармоническо повторение. По тонов състав са възможни само две целотонни гами. Всички останали са техни енхармонически повторения.
Тъй като първа, трета и пета степен не образуват нито мажорно, нито минорно тризвучие, то целотонната гама е ладово неопределена и всеки от тоновете ѝ изпълнява еднака функция.
Пентатоника
Пентатониката е диатонична система, получена от пет тона, отстоящи на чисти квинти един от друг.