Единични тонове или характерни групи от тонове, които украсяват, оцветяват, подчертават някой тон (най-често в мелодията), се наричат украшения или мелизми.
Според това дали дадено украшение се явява преди встъпването на украсявания тон, през време на неговото звучене или след прозвучаването му, украшенията биват предударни, трилери и следударни.
Предударни украшения (форшлази)
- къс или пресечен форшлаг - късият форшлаг е кратък тон, който прозвучава преди главния. Означава се с малка осмина нота с пресечено знаменце, написано нагоре. През време на барока късният форшлаг се е изпълнявал за сметка на украсявания тон, а през време на класиката - за сметка на тона, предхождащ главния.
- дълъг или непресечен форшлаг - дългият форшлаг представлява продължителен тон, който отстои на секунда от главния, украсявания тон. Означава се с малка - най-често четвъртина нота - с непресечена, написана нагоре черта. В зависимост от това дали дългият форшлаг е написан пред двуделна или пред триделна нотна стойност, той се изпълнява различно. Така, ако форшлагът е написан пред двуделна нотна стойност, той отнема половината от тази стойност. Ако форшлагът е записан пред триделна нотна стойност, той отнема две трети от тази стойност.
- Двоен форшлаг и шлайфер - двойният форшлаг и шлайферът са украшения, при които главният тон се предшествува от няколко кратки тона. При шлайфера украсяващите тонове достигат до главния тон постепенно. Както при двойния форшлаг, така и при шлайфера метрически силен е първият тон на украшението.
Трилери
- Обикновеният трилер представлява бърза многократна смяна между главния тон и горния му съседен с продължителност, съответстваща на стойността на главния тон. Трилерът завършва обикновено с нахшлаг. В по-старата музика трилерът е започвал горния съседен тон. От манхаймците насам трилерът започва почти винаги с главния тон. Йохан С. Бах често изисква за начален тон на трилера долния съседен тон.
- Пралтрилер или непресечен мордент - пралтрилерът предсталява бърза еднократна смяна на главняи тон с горния му съседен, при акцент на първия тон. Ако горният съседен тон трябва да бъде алтерован, съответният знак се пише над украшението.
- Мордент или пресечен мордент - мордентът представлява бърза еднократна смяна на главния тон с долния му съседен при акцент на първия тон. АКо долният съседен тон трябва да бъде алтерован, съответният знак се пише под украшението.
- Групето - групето представлява характерна група от няколко кратки тона, които обграждат главния тон чрез неговите горен и долен съседен тон. Групено е комбинация от пралтрилер и мордент.
Следударни украшения. Нахшлаг
Нахшлагът е украшение, съставено от един или повече краткотрайни тона, които встъпват след главния тон и звучат за сметка на част от стойността на последния. Означават се със съответния брой малки ноти, свързани с главната чрез легато.
Правилата за разчитане и изпълнение на украшенията нямат общоустановено и постоянно значение. То се е менило според епохата, стила, страната и дори личността на композитора. За избягване на тази неяснота композиторите в по-ново време все по-малко ги употребяват съкратено (знаците за украшения). Вместо това те ги заменят с необходимите точно фиксирани стойности.
Впрочем думата "украшение" не трябва да се схваща в прекия смисъл. Тук не се касае за празно "разкрасяване", за нещо несъществено, нещо, което може и да се пропусне.