Когато се стопят, металите могат да се смесват или да се разтварят един в друг и да образуват сплав. Металите могат да реагират и помежду си, като образуват междуметални съединения. Те най-често нямат строго определен състав и не следват закона за кратните отношения.
Сплави
Стопени металите взаимно се смесват или разтварят, като се образува сплав. При това са възможни при застиването на общата стопилка следните три гранични формации: получаване на фина смес от кристалчетата на единия метал и кристалчетата на другия метал; формиране на твърд разтвор (смесен кристал), тоест металите са изоморфни помежду си; образуване на химични съединения - междуметалните съединения. За всеки един от тези три гранични случая съществува характерна диаграма на състояние - зависимост между състава на сместа от двата метала и температурата на стапяне на получената сплав. Излагането на тези диаграми и тяхната дискусия излиза извън рамките на настоящия кратък курс. Това е въпрос на физикохимичния анализ.
Междуметални съединения
Във връзка с междуметалните съединения очевидно е, че металите като химични елементи ще реагират помежду си, но тези съединения показват известни особености спрямо останалите съединения. Съединенията между металите най-често не са със строго фиксиран състав. Действително има някои, които стоят в съответствие с валентността на съответните метали - AgLi, Ag3In, CuZn и други. Но болшинството имат състави, които са в разрез с валентността на съответните метали - AgCd, Ag5Cd8, Cu5Sn, CuAl4, Li3Hg, Na4Pb9, Na3Pb8, Na3Sn и други.
При междуметалните съединения не се спазва законът за кратните отношения. В поредиците съединения Ca4Zn, CaZn3, CaZn4 и CaZn отношението е 1:2:16:40, сметнато за цинковия атом на един атом Ca.
Свойства на междуметалните съединения
Топлинният ефект на образуване в повечето случаи не е много голям, поради което трайността на тези съединения при сгряване не е много голяма.
Електропроводността е обикновено по-малка от тази на съответните компонентите. Дори съединенията, в които участват елементи от главните подгрупи (четвърта и пета) на периодичната система, се явяват полупроводници (например InPb).
Химичният характер на тези съединения е толкова по-изразен, колкото разликата в електрохимичния характер на компонентите е по-голяма. При голяма разлика междуметалното съединение се приближава до съединенията между метал и неметал.
Разтваряне в неводни разтворители
Някои междуметални съединения се разтварят в неводни разтворители (например течен амоняк) - Na4Sn, Na4Pb9, K4Pb и други. При това разтворите са електропроводими, като на катода се отделя по-активният метал, а на анода - другият метал Pb или Sn. Освен това са склонни към обменни реакции - K4Pb+2Ca(NO3)2=Ca2Pb+4KNO3. Получени са междуметални съединения и с три компонента, при което най-често се изменят магнитните отнасяния на двукомпонентното междуметално съединения. Понякога междуметалните съединения се наричат бертолиди - съединения с променлив състав, както и интерметалиди - интерметални съединения.
- Стопените метали се смесват и образуват сплав.
- Междуметалните съединения най-често нямат строго фиксиран състав.
- За тях не важи законът за кратните отношения.
- Електропроводността им обикновено е по-малка от тази на съставните метали.
Често задавани въпроси
Как се получава сплав?
Металите се стопяват и се смесват или разтварят един в друг.
Имат ли междуметалните съединения строго определен състав?
Най-често не, и за тях не важи законът за кратните отношения.
Как се сравнява електропроводността им с тази на металите?
Обикновено е по-малка от тази на съставните метали.