Лепилата са използвани много отдавна. Но тези, които се употребявали и употребяват понастоящем - туткал, казеин, албумин, скорбяла и други, са високомолекулни съединения от растителен или животински произход. Впоследствие навлязоха лепила върху основата на синтетичните полимери, които се оказаха в много отношения по-качествени, отколкото споменатите по-горе.
Например чрез тях могат да се залепват метални детайли вместо заварката. Приложими станаха в текстилната, обувната и други промишлености. Тук са фенолформалдехидните, карбамидните, епоксидните смоли, полиреутаните, полиамидите и прочие.
Качеството на детайла и кохезията, тоест трайността на лепилото между залепените повърхности. Адхезията зависи от отношението между химичните и физичните свойства на лепилото и повърхностния слой на детайла, от състоянието на повърхността, степента на очистването й, мокряемостта на повърхността от страна на лепилото, налице ли е хемосорбция и прочие. Между впрочем хемосорбцията регламентира много здраво залепване.
Голямата разлика между коефициентите на термично разширение на детайла и полимерното лепило определя некачествено залепване. При съществуване на хемосорбция молекулите на лепилото се ориентират върху повърхността на детайла или по-добре, или по-лошо в зависимост от това дали молекулите на лепилото и детайла са приблизително еднакви по химична връзка или много различни. В първия случай ще се осъществява много добра ориентация между молекулите на лепилото и детайла, и залепването ещ бъде съответно качествено, издръжливо, здраво, а във втория то ще бъде недобро.
Освен това качеството на залепване зависи от дебелината на отложения слой лепило върху повърхността на детайла. При относително дебел слой то не е качествено и обратно. И с оглед на експлоатацията на слепените детайли се подбират лепилата в съответствие с казаното по-горе. Например при слепването на метални детайли се използват епоксилидни смоли, в които има фино диспергирана стомана, при което се получава свързване, конкуриращо дори заварката.